„ПАСТОР ИЛИ ПАСТИР”

Още от средата на 19-ти век, когато евангелизмът е проникнал в България чрез американските мисионери, духовните водачи в евангелските църкви са били наричани „пастИри". Това е продължило около 150 години. Напоследък, обаче, някои евангелски деноминации почнаха да заменят тази хубава българска дума с „пастОри" /за съпругите на пастирите – „пастОрши"/. Така се пише и в някои печатни издания. Не зная каква нужда е породила тази промяна. Можеби за някои хора това да звучи по-престижно…
Думата „пастор" е от латински произход, но в съвременния език е типично немска дума. Даже и в католическия свят, където латинският език е основен свещениците са наричани „патер", „падре", а не „пасторе". Но в бългрския език някакси не подхожда. Подобен е и случаят с думите „евангелизъм, евангелист" с ненуждната им зaмяна с „протестантство, протестант".
Американските мисионери можеха да въведат своята дума ,„риврънд", както наричат своите пастири, но не са го сторили. И много добре са постъпили. Защото и без това обвиняват нас, евангелистите, че отчуждаваме народа от „българщината". Пък и думата „пастир" е толкова хубава и съдържатнелна!…
Тази дума беше в употреба не само при най-старите деноминации в България – конгрешанските /съборните/ и методистките, а също така и от по-къснитне – баптистките и петдесятните. Едва напоследък от тази пастОрска „мода" започнаха да се влияят някои по-нови течения. Мисля, че не трябва да им подражаваме. Нека запазим хубавата дума „ПАСТИР".

Веселин Игнатов

/Публикувано в броя за ноември 2008 г.
на в-к „ЗОРНИЦА"/