Ц В Е Т Е – _Ц В Е Т А Н К А

„Помнете ония, които са ви били
наставници. . . и като се взирате в
техния начин на живеене подра–
жавайте вярата им.”
Евр. 13 : 7

Помня! Много добре помня! В букета на моите спомени има едно цвете.
Казва се ЦВЕТАНКА.
Беше преди 75-80 години в Станимака /сега Асеновград/. Непосредствено до църковния салон на старата църковна сграда имаше едно малко салонче, в което се провеждаха така наречените „социални вечери” и беше „класната стая” на детското „неделно училище”. В тази стая ние, децата, се събирахме след сутрешното богослужение. Малко отегчени от дългите /според нас/ проповеди, ние очаквахме учителката си. Тя се казваше Цветанка Петрова /по късно по мъж – Джамбазова/.
При нас влизаше една дребна, нежна млада жена. Лицето й излъчваше една особена светлина, която е присъща на духовните хора. Ние я наричахме „Кака Цветанка”. Тя ни раздаваше картинки с библейски сюжети и ни обясняваше съдържанието им. От проповедите по време на богослужение в главите на нас, децата, я беше останало нещо, я не. Но, това, което научавахме от нея, се запечатваше в паметта ни. Помагаше й това, че тя по професия беше учителка. След като свършвахме с картинките тя ни задаваше „домашни”, които трябваше да представим на следната неделя. Останалото време пеехме нашите детски духовни песни. (А само какъв сладък глас имаше тя! С него тя предизвикваше възторг когато, на Бъдни вечер, като солистка в хора изпяваше „Тиха нощ, свята нощ”). Не се съмнявам, че същите неща се правят и в днешните ни детски неделни училища, но дано сегашните им учителки да имат същото обаяние каквото имаше Кака Цветанка.
Тя беше много интелигентна. Завършила беше с много дсобър успех Американския колеж в Самоков. Тя е била дейна членка на Младежкото християнско дружество при Църквата. /Имало е такова дружество с ръководство, устав, архив, членски карти, с отделни от Църквата прояви и т.н./. През отделни периоди е била касиер, подпредседател, а от 1925 година и председател на това дружество. Когато през 1934 година в Асеновград се учредява Женско мисионерско благотворително дружество при Църквата, тя е една от учредителките и е избрана за подпредседателка.
След като се омъжва в Пловдив около 1940 година тя продължава активното си участие в Съюза на тези дружества при Българските евангелски църкви. И днес, с голямо задоволство наблюдавам как нейната дъщеря, Елка Джамбазова, следва нейния път като дейна участничка в духовния живот на Първа евангелска църква в София.
Веселин Игнатов.
/Публ. В „Зорница”-бр.4 от
април 2007 г./