Жени – мисионерки! При това – българки! Какво е това? Нали мисионерството по начало е мъжка работа? И, като казваме „мисионерки", нали обикновено разбираме „съпругите на мисионерите". Рядко са жените – същински мисионерки. Затова странно звучи изразът „Женски мисионерски дружества". И надали са много хората, които знаят, че в България е имало ЖЕНСКИ МИСИОНЕРСКИ СЪЮЗ. /Кратки сведения за него има във „Вестители на истината" на стр.135 и следващите. От там научаваме, че женско МИСИОНЕРСКО дружество" е създадено за пръв път в България в Пловдив през 1922 от съпругата на п.р Ив.Сечанов – Йорданка Сечанова/. Иска ми се да дам още някои подробности за дейността на този съюз и по-точно, за времето от 1935 до 1949 година, за който разполагам с някои данни.
В средата на 30-те години на миналия век Евангелската църква в Асеновград е била във възход.. Към църквата е имало много дейно младежко християнско дружество, което през 1935 година е чествало 25 годишния си юбилей. /Между другото – това дружество е дало на страната 8-9 пастири – пряко или чрез потомци/. Макар и без редовен пастир, църквата е била много жива.
На 10 май 1934 година църквата е била посетена от две жени: Едната е била тогавашната председателка на „Съюза на женските мисионерски благотворителни дружества в България" – Павлинка П. Димкова /по-късно, по мъж – Никова/, дъщеря на известния в миналото евангелист Пано Димков. Втората жена е била „Мис Берд" както е била наричана тогава известната мисионерка А. /Агнес/ МБерд, Те са събрали жените от църквата и, след като са си поговорили, им предложили да образуват прицърковно женско мисионерско дружество. Идеята била възприета с готовност и веднага се записали 15 жени. Било избрано и временно ръководство в състав: председателка – Анка /Анета/ Игнатова, подпредседателка – Цветанка Петрова, секретарка – Мара Сендова и касиерка – Стоянка Капарова. Приет бил и устав -вероятно по образец, даден от Павлинка Димкова.
Целта на дружеството е формулирана в чл.З от Устава: „Да групира всички съзнателни християнки, госпожи и госпожици, за да работят за разпространение на Евангелието между жените в отечеството ни и по целия свят".
Посещението на Мис Берт и П. Никова не е било случайно Те сигурно са ходили и по други църкви, защото нуждата в момента е налагала това. По онова време американските мисионери вече приключвали своята дейност в България и са започвали да се изтеглят. Налагало се е да се подготвят местни „кадри", които да поемат и продължат дейността им. Една от насоките на тази дейност е била да подготвят „библейски работници", главно жени. При липсата тогава на подготвени пастири библейските работнички са запълвали нуждата от организиране на духовния живот в църквите ни. И наистина тъкмо в тази област женските дружества е могло да играят важна роля.
Жените-мисионерки от Асеновград запретнали ръкави и започнали много сърцато да работят за „делото". Направили си и печат с надпис: „Женско мисионерско благотворително д-во – Станимака". Впоследствие думата „благотворително" отпаднала понеже тя не съществувала в приетия по-късно устав. Печатът добил текста „Женско мисионерско дружество – Асеновград".
Асеновградчанките поддържали най-близка връзка с жените от Пловдивската евангелска църква и двете дружества били толкова дейни, че седалището на Съюза постепенно се преместило от София в Пловдив. В устава на Съюза от 1939 година не е вписано седалището му, но той /уставът/ е печатан в Пловдив, от което може да се заключи, че и централата е била там. Това се вижда и от петчленното настоятелство, в което фигурират две жени от Асеновград /председателката Анка /Анета/ Игнатова и касиерката Руска Иванова/ и две жени от Пловдив /Сийка Зяпкова – секретарка и Пенка Ив. Сечанова – деловодителка/. Петата е Павлинка Никова – подпредседателка., която е от София.
От София са и двете съветнички – Зорица п-р Д. Фурнаджиева и Райна Герасим- Попова..
Основно административната работа се извършвала в Асеновград.. Съюзът не разполагал с пишеща машина и всичко се пишело на ръка.. Циркулярните писма и окръжните се размножавали на циклостил. Като „технически секретар", на доброволни начала бил привлечен младежът Руско Кабакчиев, който имал красив почерк. По-късно той стана пастир.
През времето на съществуването си ръководството на Съюза с ентусиазъм изпълнявало целите, поставени в Устава:
– да свързва в едно живо духовно цяло всички женски мисионерски дружества … да внася единство в тяхната дейност;
– да се грижи за религиозното, морално и социално издигане на жената;
– да организира всичките жени-евангелистки при Бълг. еванг. църкви,
– да събира средства за издръжката на подготвени за духовна работа жени /библейски работници/.
Съюзът е просъществувал до 1949 година когато беше извършен погромът над евангелските църкви чрез арестуването и съденето на почти всички пастири.
През този 15 годишен период е извършена не малко работа, въпреки неблагоприятните условия – войната, а след това идването на власт на атеистическите комунистически правителства. Ще изброя само някои от дейностите.
– Ежегодно от 1938 до 1948 година /само за този период има данни/’ през
месец февруари Съюзът е организирал специални събрания в рамките на
„Всесветският молитвен ден на жените". Изготвяна е специална програма във
форма на сценарий, за да може да се ползва и от жени, които са нямали опит в
Обикновено се започвало с тиха музика. Следвал ответен прочит на текст, изготвен
от авторката на програмата или от Библията, после имало молитви от
присъстващите, песни с отпечатан текст и т.н. Разбира се, имало е и дискос в
подкрепа на съюзната дейност.
– В края на годината /обикновено през месец ноември/ е бил честван „Ден на женския мисионерски съюз" . Той е би използван да се пропагандират целите на Съюза, като пастирите са били приканвани да съдействат за това.
– В продължение на около десет години Съюзът е издавал специални календари с портрети на някои забележителни мисионерки и кратките им биографии.
– Съюзът е разпространил и някои книги с по-подробно описание на живота и дейността на бележити жени християнки.
– Една ценна придобивка за църквите и дружествата е издаването на колода от !00 библейски карти за ползване при вечеринки и социални срещи. Всяка карта е съдържала въпроси за някоя библейска личност и този, който събере най-много карти, те. отговори на най-много въпроси, печели състезанието. По този начин се е изучавала библейската история по един забавен и приятен начин. Картите са били редактирани от Пенка п-р Ив. Сечанова, която е била литератор по професия.
– Съюзът е изпълнявал усърдно и една от основните му цели – събирал е и изпращал парични средства за издръжка на библейски работнички.
На края ще е редно да спомена имената и на още някои жени – труженички за каузата на мисионерството в България. Ще посоча само някои от тях, които са по-известни в нашите среди:
1. Мила Рилска от София. Тя е била нещо като „пътуваща" мисионерка. -посещавала е много места в страната като е изнасяла сказки и е укрепвала дружествата.
2. Сийка п-р В.Зяпкова от Пловдив – превела е някои песни, включени в програмите за всесветските молитвени дни на Съюза,
3. Кина Вецигян от Пловдив – приготвила е някои от програмите за всесветските молитвени дни.
4. Вера п-р Л.Мишкова от Пловдив – била е дълго време касиерка на Съюза.
5. Надя П. Игнатова от Асеновград – дълго време, деловодителка на Съюза
6. Зорница п-р ,Д,Фурнаджиева-от София, съветничка.
7. Райна п-р Герасим Попова – също от София, съветничка.
И така мисионерки наистина е имало в България!
Веселин Игнатов
/Публикувано в изменен вид във
„Евангелски в-к" брой от 27.06.2008 г./