Възкресението на Исус Христос преди близо 2000 год. изненада всички съвременници. Забележително е, че това събитие раздели хората на две. Първата група се състоеше от водачите – духовни и политически, власт имащите, право имащите, големите на деня… Възкресението на Исус обедини тези доскорошни врагове в тяхната омраза и отхвърляне; лиши ги от радостта на този най-велик факт в историята; превърна ги в ожесточени гонители.
Втората група е на учениците Христови, те също бяха изненадани от Възкресението. Когато Исус им говореше за предстоящите си страдания, смърт и възкресение, но те си мислеха, че това е част от Неговите притчи, които те често не разбираха. След като преживяха своята лична среща с Възкръсналия Спасител, те бяха променени. Уплашени и маловерци, те се превърнаха в апостоли, смело проповядващи истината. Можем да кажем, че и те възкръснаха за един нов живот и заедно с тях (и чрез тях) възкръсна и тогавашния свят. Появи се не просто една нова религия (религии в света е имало и има достатъчно и те никога не са нови, а само преоблечено старо), не ново учение или идеология, но една нова ера. Нещо наистина ново и непознато до тогава, нещо за което хората мечтаеха, копнееха, надяваха се… На хоризонта на историята изгря нов живот, нова цивилизация, нова ценностна система.
Защо си припомняме всичко това днес, стотици години по-късно? От една страна защото и днес хората се нуждаят от възкресение – лично, обществено, народно… И днес хората мечтаят, копнеят за нова ценностна система, нов морал. Нуждаят се от нов живот, който сякаш е останал в историята. Струва ли си да се задълбаваме толкова щом не можем да променим историята? Точно тук ще сбъркаме. Ако има нещо, което може да промени историята, това е Възкресение Христово.
По-точно от моето и твоето отношение към Възкресението. Можем да изберем пътя на отричане както ни учеха в недалечното атеистично минало. Да се превърнем в противници и гонители на доброто и истинското. Да се превърнем в мрачни, гневни човечета, опитващи се за заменят живота, който Бог предлага с нашата човешка религия. Да се окажем служители на собственият си егоизъм, гордост и страх. Да се лишим от радост и душевен покой.
Можем да изберем и това, което избраха малцина тогава – лична среща с Възкръсналия Господ. Среща с живота; среща променяща всяка йота на живота ни. Да изберем пълноценен живот на вяра, надежда и любов. Да изберем пътя на мира с Бога, със себе си и с околните. Пътя на съзиданието и красотата, пътя на хармонията. Тогава и само тогава ще имаме ново общество от истински хора. Тогава и само тогава народът ни, градът ни, страната ни ще възкръсне.
Нито Европа, нито НАТО, нито пазарната икономика, нито егоизма или гордостта, нито партийни пристрастия и безпартийна апатия, нито старите-нови учения, но пътят, който минава през Цветница и смиреното посрещане на Христос като Цар на царете; преминаването през Голгота и приковавайки на Исусовия кръст грехове, пороци и страсти и стигайки до Великото утро на победа и приемане на Възкръсналия Христос в сърцето ще оживи нас, града ни и всичко наоколо!
Посрещни Го! Приеми Го! Той е жив! Христос възкресе! Наистина възкресе!
Триж