Към Емаус бягат ученици двама
Съкрушени и изплашени сами
Няма го веч’ техният Учител
Тамо в гроба мъртъв Той лежи.
Как често към Емаус ний вървиме
Не виждаме ни лъч в тъмата
Че с нас върви сам Божи Син
И носи бремето ни и тъгата.
Към тях се странник приближи
А те със сълзи му казаха:
Сал ти ли чужденец си тук
Не знаеш ли Исуса веч’ разпнаха.
А той говореше им чудно, мило
Пророците за миналите дни
Догде очите и сърцата им отвори
И те познаха Го – Исус ги посети.
24.3.1978г.