Към Емаус

Към Емаус бягат ученици двама

Съкрушени и изплашени сами

Няма го веч’ техният Учител

Тамо в гроба мъртъв Той лежи.

 

Как често към Емаус ний вървиме

Не виждаме ни лъч в тъмата

Че с нас върви сам Божи Син

И носи бремето ни и тъгата.

 

Към тях се странник приближи

А те със сълзи му казаха:

Сал ти ли чужденец си тук

Не знаеш ли Исуса веч’ разпнаха.

 

А той говореше им чудно, мило

Пророците за миналите дни

Догде очите и сърцата им отвори

И те познаха Го – Исус ги посети.

24.3.1978г.