Нощта бе тиха, ясна, морна
От тежки труд на минал ден
А Никодим с душа си неспокойна
Се луташе отчаян и смутен.
Той взираше се в себе си отчаян
Да зърне ил просветне светлина
Словата на Учителят народен
И думите Му не разбра.
И днес мнозина тъй стойме
Пред своя Спас кат Никодим
Как трудно ни е да се съгласим,
Че трябва да се новородим.
Декември, 1976г.