На сянка под една върба
задрямала веднъж овца.
Дали от зноя тъй ленива –
тя, сякаш мъртва бе, не жива.
А някакъв си гарван черен,
там кацнал гладен начумерен.
"Тук мърша има! – си казал
героят наш кат я видял.
Но глупавата твар тогаз
изблеяла със дрезгав глас.
Така на птицата креслива
"доказала" тя, че е жива…
Мнозина люде в този свят
кат таз овца "блажено" спят.
Те също като блеят
"доказват", че… живеят!
Юли, 1959 г.