Опиянени от любов или влюбени в пиячката?

Средата на февруари е един от моментите когато сме раздвоени какво да празнуваме. Трифон Зарезан (по стар стил) или свети Валентин!? Какво празнувахте вчера? Ако e трябвало да избирате, да ги съпоставяте, срещнахте ли трудности? Дали избрахте нашенския Трифон или чуждия, западен Валентин. Дали предпочетохте виното пред любовта? Тук е мястото да споделя, че за много хора въобще не се налага да избират. Щом е празник – празнуваме, ако са два още по-добре. Има хора и без повод се напиват (напиха се и вчера), но с повод е някак по-приемливо и къде-къде по-приятно. Има и хора, които са готови за „любовни" връзки с повод и без повод. Но не за тези празнуващи ми е думата. Интересуват ме хората, които не им е все едно какво празнуваха, хората които имат своите въпроси и търсят задоволителни отговори. Определям себе си за човек от тази категория и търсих отговори, изследвах нещата. Споделям с теб, читателю, тези свои открития, надявайки се, че си от моята „кръвна група". Когато става въпрос за св. Трифон, открих, че е мъченик за вярата от 3 век. По времето на император Траян бил изправен на съд, защото не изпълнявал заповедта да се кланя на идолите. На съдията отговорил:

– Името ми е Трифон, родното място – село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.

След дълги мъчения, в разцвета на силите си, св. Трифон се преселва при своят Спасител, оставяйки светъл пример на богоугоден живот и верност до смърт.

Къде е днес и къде беше през вчерашния ден мисълта за свят живот? Кой се поинтересува от примера на светеца? Кой си спомни за него? Кога, как и кой е свързал името на св. Трифон с лозаро-винарството, за мен е неизвестнор а и не е толкова важно. Това, обаче, което се чуваше на празника е: лозе, рязане, грозде, вино, пиене. Едно проучване от 2007г. показва, че сред 35187 запитани, 26% отговарят, че ще празнуват Трифон НАРЕЗАН. Моите уважения към земеделците – лозари, също и към винопроизводителите, но защо от празника вземаме само името на светеца? Защо скверним името му с пиянски оргии? Защо гневим Бога с нежеланието си да отделим поне малко време за духовното? Защо? Не помним или не искаме да си спомним, че февруари бе месец на трезвеността. Не разбираме или не признаваме какви поражения нанася алкохола на семействата, на децата, на обществото. Причината е, че „празнуваме" нещо, което няма нищо общо с празника.

За по-модерните вчера бе празника на св. Валентин. В историята има няколко човека с това име, но най-известен е живелия през 3 век. Свещеник, който венчавал млади двойки въпреки императорската забрана. Екзекутиран заради вярата, че любовта и брака са свещени и че Божията заповед стои над царската. 14 февруари е обявен за празник на влюбените, но къде е онази любов свързваща  двама в брачен съюз? Вчера можеше да чуеш за цветя и картички – това добре, но също (и дори много повече) ставаше дума за: презервативи, слипове, бикини, сутиени, любовни авантюри, флиртове и тем подобна пошлост. Неща нямащи нищо общо с празника. Светецът жертвал живота си за святостта на любовта и брака бе забравен. Брака е интересен само когато се говори за хомо двойки. Днес сме модерни, свободни, разкрепостени… Нека си го кажем с истинските думи: безотговорни, разюздани, покварени.

Какво празнувахме: Св. Трифон или св. Валентин? Аз предпочетох празник на любовта пред празника на виното. Любов, която възторгва и окрилява, която ме кара да дам най-доброто от себе си за любимата. Любов, която не опиянява, а отрезвява. Любов, която само Бог може да даде и Той я дава на всеки който иска от Него. „Бог е любов" пише евангелист Йоан. Любов, която пожертва най-скъпото – Своя Син, за да ни направи по-добри.

Каквото и да си празнувал, спри се, разсъди и се подготви – идват други празници!
Бъди готов да избереш по-доброто!

ТриЖ