О, кръста мой тука тежък е
Скръб залива моя бряг,
а бурите страшно бушуват
и ми скриват Твоят зрак.
Припев:
О, кръста по-голям не ще е
от Твойта чудна благодат
Щом лицето ти съзра
и в утеха ил тъга няма буря, няма страх.
Мелодекламация:
И тръните в моите пътеки, не са по-остри от Христовия венец поставен на главата Му заради мен. И чашата, която аз пия не е по-горчива от тази, която Той изпи в Гетсимания. Светлината на Неговата любов блести най-ярко когато пада върху пътеките на скръбта, а моят път става по-лек, когато се изправям от пъдението. В изпълнението на Неговата воля аз намирам радост и щастие. Когато вървя с Него, когато слушам Този глас и напълно Му се доверя. Само това може да ме опази и държи и само тогава Той ще бъде моя Спас.
О, дръж ме Исусе уверен
В тази чудна благодат
И кръста да тегне всеки ден
Да е радост все за мен.
Припев:
Май, 1977г.