Вървейки по улицата чух груб мъжки глас да казва: „Махнете това цвете от тука, пречи ми“. Погледнах към двора, покрай който минавах и видях две мъжки ръце да скубят едно цвете. Контрастът между цветето и ръцете беше огромен. Цветенцето, нежно и щастливо, току-що покрито с красиви сини цветчета, и пръскащо аромат около себе си, усмихващо се преди малко на слънцето, изведнъж беше заграбено от две жестоки и груби длани. Те го сграбчиха, смачкаха и захвърлиха. Докато разбере какво става с него, цветенцето започна да се задушава и загина от жестокостта на двете длани. Този човек бе лишил своята душа от пълнотата на любовта… Той бе заключил сърцето си за красотата и богатството на чувствата. Извинявай, скъпо цветенце, че не можах да те спася.
След време пак минах по същата улица и същите къщи и видях една жена наведена над цветна леха. Тя чистеше плевели, прекопаваше пръстта около цветята и правеше вадичка, по която да минава водата. Всичко това правеха ръцете на тази жена. Те бяха ръцете на любовта, добротата и благородството. Това беше жената с просветения дух – жената, от която се излъчваше божествения дух, изпълващ сърцето й. Цветенцата й отговориха с благодарност и нежност. И всичките бяха щастливи, защото любовта беше взаимна.
Клинтън, август 2008 г. Лили Игнатова