По всичко личи, че наближава празник, голям празник. Съдейки по еуфорията и шумотевицата, страничния наблюдател би помислил, че у нас хората са много религиозни. Много религиозни – Да, но дали са вярващи? Лесно можем да си отговорим на въпроса като претеглим колко време, сили, средства и внимание даваме на Бога. По-важно е да не се изложим ако на празничната трапеза липсва някое ястие, но даже не усещаме липсата на Рожденика, когато седнем около масата. Впускаме се да търсим най-подходящия подарък за близките хора, а оставаме без подарък Този, който най-много го заслужава. Украсяваме дома, нехаем за душата си. Пеем песни за коледа, за успех, плодородие, за сняг и какво ли още не, но в колко песни споменаваме и прославяме Него, който ни дава и сняг, и берекет, и живот, и всичко!? Поздравяваме се с какви ли не поздрави и наздравици, но не можем да се поздравим, че Христос се е родил в сърцата ни. Затова, ако искаме достойно да посрещнем рождението на Спасителя, нека не Го оставяме вън в празничната нощ. Нека не постъпваме като витлеемските жители и да оставяме Божия син отвън! Нека мислейки за близките си да си спомним и за Него, Който „не е далеч от всеки един от нас" (апостол Павел, Деяния на апостолите 17:27). Нека търсейки подаръци да потърсим в сърцата си място за Него! Нека във веселбата на празника да изпеем стих в прослава на Този, Който остави ангелските песнопения, за да живее между нас! Нека подготвяйки се за празнуване, да се подготвим и за среща с Господ Исус, защото Той ще дойде отново! Когато един ден застанем пред Него няма да е важно колко и какви неща сме купили, сготвили, изяли… Ще важно дали сме Го почитали, дали сме Го обичали, дали сме празнували рождението Му, възкресението Му и царуването Му.
Нека не бъдем религиозни, нека бъдем вярващи! Нека покрай празничната суетня не пропускаме вечните неща!
Честито Рождество Христово!
ТриЖ