Няма как и тази година ще си спомним за Левски. Той е нашата икона, нашия пример, поне за обесването му ще си спомним. Един ден, няколко речи, тук-там портрет на стената – това ли е всичко, което дължим на апостола? Сочим го за пример, а си спомняме за него мимолетно, сякаш да потвърдим идеята на Вазов, че сме го сложили в списъка на „забравените". Защото е забравен, ако всеки ден не помним „думите… прости и кратки". Ако не следваме примера му, „биде предаден" се отнася в пълна сила и за нас. Забравяме го, когато търсим собствена облага „а той беден, гол, бос, лишен от имотът, за да е полезен дал си бе животът!" Това не е обвинение – авторът на тези редове не прави изключение от забравливите. Но не е ли време да се запитаме: Защо Левски е толкова различен от нас? Това, което сме забравили; това което ни е убягнало, е че Левски е дълбоко вярващ, посветен на Бога, дякон Игнатий. Осъзнал, че службата на Бога минава през службата на хората „че цел по-висока Бог ни тук показа". Не само говорил „светата правда, изказана смело". Не само слова „пълни с упованье и надежди сладки". Но приел да положи себе си олтара за освобождението на братята си – „и с сърце порасло и за кръст готово" и „Той беше готов сто пъти да умре на кръста Христов".
Днес народът ни е поробен. Робува на предразсъдъци, суеверия, глупост, безразличие, бездуховност, апатия, алчност и какво ли още не. Затова е потребно да помним примера на Левски. Нуждаем се от апостоли, които да прогласяват Библейската истината, защото „истината ще ви направи свободни" (Евангелие от Йоан 8 глава, 32 стих). Нуждаем се от покаяния за нашето предателство. Не пред апостола, но пред Бога. Нуждаем се от дякони (дякон – от гръцки = служител) които не да ограбват, но да са готови да умрат за „свойто отечество красно". Оглеждам се, но къде са? Не виждам, може би поради житейско късогледство… Тогава погледът ми попада на децата. О, има надежда! В тях ми е надеждата. Какво ще им оставим? Примери много на „подлецът, шпионът, мръсникът". Но нека днес не допускаме пошлостта да „задуши гордото съзнанье, гласът, който вика, мисълта, що грей, истината вечна, що вечно живей".
Благословени сме, че имаме Левски. Нека го помним, нека го пазим, нека го почитаме всеки ден!
ТриЖ
Цитати са от стихотворението „Левски" от цикъла „Епопея на забравените" на Иван Вазов