В очакване на Бъдни вечер, рядко се замисляме какво е това. Думата е производна на „бъднина" или бъдеще, за това се свързва с очакване, т.е. нещо да се случи в бъдеще. Така, че Бъдни вечер е очакване или ако си поиграем с думите – Намираме се в сезона на очакване на очакването. И ние вкупом очакваме – децата очакват подаръци, домакините очакват да ги похвалят за богатата трапеза, мъжете очакват да превали деня за да посегнат към виното; старците чакат внуците… всички очакват.
В очакване беше и светът преди 2000 години. Евреите очакваха избавление от римляните, римляните очакваха да владеят над целия свят, гърците очакваха появата на съвършения човек, грешното човечество очакваше спасение, а едно младо семейство очакваше първото си дете. Бъдещата майка беше младо момиче още не преживяла смущението си, че чака дете, чийто баща не беше виждала. Съпругът й, макар и зрял мъж, объркан как ще се справи с отговорността да бъде баща. Ще оправдае ли гласуваното му доверие да отгледа дете, което не е негово? Ще може ли да го обича истински? Но това после, сега трябваше да намери място, където да се подслонят. Бебето вече напомняше за себе си и даваше знаци, че времето е дошло. Навсякъде обаче срещаха същия отговор: Няма място. Невъзможно да ви приемем. Когато осъзнаем, че става въпрос за Синът Божий се изпъваме с недоволство, даже гняв – как е възможно такова отношение!? Тогава се прокрадва лукавата мисъл: Било е толкова отдавна, защо да си развалям празника с такива мисли. Това ми напомня за една истинска случка:
Малко момиченце гледаше Рождествената сценка на витрината на универсален магазин. Майка му се обърна да види какво е привлякло вниманието му. С отвращение майката отбеляза:
– И на Коледа ли трябва да вмъкват религия?
То си е така, защо да си „разваляме" празника с религия!? Защо ли? Защото без „религията" няма празник! Ако Бог не се бе смилил над нас и не беше изпратил Сина си на земята нямаше да има какво да празнуваме. Щяхме да гаснем в тиха безнадеждност… Но мисълта ми е за друго, за кого няма място на коледа? Без да слагам всички под общ знаменател, ще кажа смело: ЗА ИСУС ХРИСТОС! На това място набожните се прекръстват и казват „Не дай Боже такова нещо!" Дали не е пресилено!? Може би, но нека заедно да размислим! Когато се подреди трапезата в празничната вечер, колко семейства канят заедно с тях да бъде и Виновника за празненството? Когато мислим за изобилието от храна, колко пъти си помисляме за Хляба на Живота? Наливайки питиета, питаме ли се къде е Живата вода? Търсейки подаръци за близките, кога се спряхме да се замислим за Божия Подарък – Най-големия Подарък, Христос? А кога в суетнята на приготовленията се запитахме на какъв подарък би се зарадвал Исус Христос?
Въпроси, които тежат при задаване… Отговори трудни за признаване…
Всичко е пълно, толкова е пълно, че няма повече място. Няма място за Исус… и днес…
Изписвам в интернет „Бъдни вечер". Има готварски рецепти, има суеверия, има магии, има какви ли не глупости, няма място за Божия Син.
Пускам новините. Превключвам каналите. Има коледни базари, има коледни ревюта, има даже коледни катастрофи, но няма място за Исус.
Има осветени от гирлянди градове, по които ходят хора с тъмни души. Има празнични песни по радиото, заглушавани от псувните на минувачите. Има… има… има… но няма място за най-важния. Уж светъл празник, а толкова много тъмнина… няма място за Светлината на Живота.
Празник е, но ми тъжно. Защо Господи? Защо пълним стомаси, къщи, души с толкова ненужни неща, с толкова суета, защо пълним живота си с празнота…
Все пак празник е и искам да празнувам, да се радвам, да ликувам…
Светът очакваше и получи. Получи мир за сърцата на хората, в които е Божието благоволение. Получи надежда за вечността за онези, които очакват вечността. Получи духовните богатства на Бога. Получи несравними с нищо благословения! Светът получи… Но получил ли си ти?
Божият Син дойде за да направи възможно духовното изобилие, за да направи възможен пълноценния живот на земята, за да направи възможна вечността!
Присегни се в молитва и вземи, всичко това е за теб!
Празник е, радвай се!
Честито Рождество Христово!
ТриЖ