Призивът „Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди" отдавна вече не е актуален. Българските „юнаци" отдавна са се събудили, дори можем да кажем, че те въобще не спят. Когато другите спят, те работят. Кога ще посетят някой да му припомнят за финансово задължение; кога в извънработно време ще помогнат на някой човечец да се освободи от скъпа вещ или ценност; кога пък ще пробват напитки и обстановка в ново заведение. Не, българският юнак не спи. Спят обаче будителите. Въобще не си мислете, че будителите не могат да спят. Спят си те и дори много сладко спят, даже може да чуете от време не време похъркване. То колкото да не си помислим, че са умрели.
Свързваме народните будители с хората допринесли за пробуждането на народа по време на политическо, икономическо и културно робство. Сега политически сме, слава Богу, свободни. Имаме си свобода на словото, свобода на печата, свобода на съвестта… какви ли не свободи, но народа спи. Това е тъжно, че няма порив за просвета, няма стремеж за култура, няма копнеж за ценности, морал, духовност. По-тъжно е, че будителите спят. Тъй наречените просветители, интелигенция и прочие са се завили с одеялцето на облагите от политици или бизнесмени (било то псевдо или истински), положили са глава върху възглавницата на културната и социална амнезия и нищо не бива да прекъсва съня им. Даже гузна съвест нямат, че то защо ли им е!?
Оперирана е отдавна, за да не пречи, да не смущава. Доволство от пошлото; безразличие към чалгата, без значение дали е музикална, разговорна или политическа; сливане със сивотата; примиренчество – това са някои от белезите на днешните будители. Плащат духовни индулгенции за да имат спокойствие, за да забравят, че са призвани да се отличават, да имат идентичност, да бъдат водачи. Да платят цената да останат неоценени, неразбрани, неплатени… дори да бъдат ощетявани и преследвани.
Имаме ли надарени от Бога човеци, способни, талантливи, чувствителни…? Да, имаме! Но ако няма личности, будни умове, характери, духовно живи – нищо нямаме. А как да имаме като загърбихме Бога, пренебрегваме Светото Писание, отчуждихме се и даже намразихме събратята си, затворихме кепенците на своята самота и си живуркаме доволно!? Както пише народният поет „Подирих Го в сърцата – срещнах тамо
не Бога благи – други бог жесток" („Де е Бог?"- Иван Вазов, 1899 г.)
Е, не съм толкова черноглед. В интерес на истината, случва се да се срещне някой ентусиаст: беден, но принципен; образован, но скромен; сам не спящ, а и другите будещ; някак различен; някак особен. На такива: „Честит празник и Бог да ви благослови!", а на останалите, за тях са думите на свети апостол Павел: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос" (Послание към Ефесяните, глава 5, стих 14) . Да, Христос е Единственият, който буди и дава живот, живот изобилен, не живуркане. Народните будители бяха дълбоко вярващи, духовни хора и докато САМО по име сме християнска страна и народ, ще въздишаме по миналото; ще очакваме нещо да се случи в бъдещето и всуе ще е празнуването на иначе светлия празник.
„Ти си приел послание свещено, поете, винаги нащрек бъди.
Безделни умове не забавлявай, а съвести задремали буди." (Стоян Михайловски)
ТриЖ