О, нека днес на този дом молитвен
Прага да прекрачим
Навсяка стъпка, спомен мил и мрачен
Да разгърнем, да вслушаме се в дните минали
И чуем тез що плачат и свойта съвест,
мисли и дела на къпоните да окачим.
И в нашите гърди въздишка тежка
Пак ще се отрони
Как леки са къпоните ни там
Заглъхнала е в нас веч ангелската песен
Защото всичко даром бяхме взели
И ни беше срам.
А погледът тъй скръбен от Голгота
Ни гледа с умиление сега.
Виси на кръста сам, отнел ни бе хомота
Понесъл наши грях и нашата тъга.
А ний стоим и гледаме спокойно таз борба.
А свойто «аз» тъй алчно пазим и мислим
Че правим нещо за Христа.
А ближния си що не мисли с нас, ний мразим.
Януари, 1977г.