Въпросът за мястото не е георграфски или пространствен. За някой мястотото на баба Марта е там, където се връзват мартеници. На цъфнало клонче, на добиче, на врат или китка, на котлето, под камък или на знаме, че дори на иконата на дева Мария.
Къде, обаче, е мястото на мартеницата и на старицата в разбиранията, вярванията и в живота ни? Ако речем, че ни харесва, поне да кажем защо.
Ако това е бабата, която причинила смъртта на млада овчарка, какво да й харесваме. Лютият нрав!? Тогава можем да наречем този ден или месец „свекървен" или „тъщен", според това кой от какво си е патил.
Ако това е жената, заменила Богинята Майка, Пенда или Бенда, Бендида-Великата богиня на траките, то тогава напразно е било делото на Св. Княз Борис – ние сме още езичници. Ако чакаме от нея здраве, плодородие, сили, успех; да ни пази от проклятия и злощастия – за какво ни е Христос?
Ако има мартеници с парички, сини маниста, слончета; ако има мартеници – прашки и мартеници с надпис „мразя те" – за толкова универсален амулет ще ни завидят и африканските шамани.
Отново на въпроса: Къде е мястото на въпросната баба и мартениците?
Не сериозно е да мислим, че можем да ги забраним или забравим. Въпреки безграничната пошлост, която върви с тях и удувителната изобретателност на търговците да ги превърнат в стока, можем да им намерим място.
На етнографско ниво нека ги запазим като традиция от миналото. Чужденците вече ни разпознават по мартениците. На битово ниво нека, който иска да украсява това или онова – двата цвята си подхождат, красиви са…
Но нека не се профанизираме, като разчитаме на лютата баба Марта или на вълнените конци за здраве, щастие и късмет; да ни пази от уроки, лоши очи и зли сили. Да се запитаме като презвитер Стефан М. Стефанов „Да носим ли мартеници или да се борим с този гибелен езически обичай?" Ако претендираме, че сме християни нека се държим като такива. Да, кръвта на Исус Христос ни прави по-бели от сняг (Исая 1:18) – червено и бяло, но за това не е нужен амулет от конци или какъвто и да друг. Нужна е вяра. Вяра, даваща разбирането, че сами не можем да се справим със злото в нашия живот. Вяра, че само и единствено Бог може да ни даде здраве, щастие и живот. Живот пълноценен тук на земята и живот вечен в небесата. Нека се молим НЕ на баба Марта, а на Христос, който ни обича и умря за нас!
Без значение дали баба Марта е съществувала или е събирателен образ. След като от календара ни напомня за себе си, нека й обърнем внимание. Повече от всичко обаче нека вниманието ни да е насочено към Този, който е създал времето, и нас и всичко. Да Го почитаме, да Го обичаме и да Му вярваме!
Честита баба Марта!
Бог да благослови България!
ТриЖ