КЪДЕ НЕ ГРЕЕ ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА?

Градът е украсен и не само нашия. Друг е въпроса, че украсата е по-скоро пародия, нежели да създава настроение, но да не си разваляме настроението предпразнично. Навсякъде наблягат на светлината. Нали празникът е светъл! Даже вместо традиционната елха, само жици и лампи. (Още сняг няма но пак се подхлъзнах в същата тема.)  Та, за светлината на празника иде реч. От Библейския разказ знаем, че светтлината на Витлеемската звезда е довела влъхвите от далечни страни. Има ли място където тази светлина не грее? Дали в навечерието на Рождетсво Христово има места, където не владее радостта? Първата реакция е: „Невъзможно!" То е такова пазаруване, готвене и приготвяне, че ни се струва абсурдно. После можем да си кажем: има племена и народи, които не знаят или не празнуват този празник. Това е верно, но въпросът ми е дали, тук в България, в Асеновград има места където не грее Витлеемската звезда?

Нека видим как е било на първото Рождество! Звездата изгрява на небосклона и не след дълго „огрява" умовете на мъдреците. Изпълнени с ентусиазъм, те предприемат дълго пътешествие, за да видят новородения Цар. Със светнали лица ангелите пяха за „голяма радост, която ще бъде за всички човеци". По-късно тази светлина изгря и в сърцата на овчарите, край Витлеем. Те „бързешком" отидоха при Младенеца и си тръгнаха обнадеждени и възрадвани. Тази светлина мъждукаше в сърцата на Йосиф и Мария, но през тази свята нощ пламна с пълна сила.

а другият полюс, в тъмнината останаха хората, чийто домове останаха затворени за умореното семейство от Галилея. Моят дом е моя крепост, може би мислеха те!? Не съм длъжен да подслонявам странници. Дребни, егоистични душици… Витлеемската звезда не огря и в палата на Ирод. Горд, самовлюбен, изплашен за престола… остана в тъмнина. Хора с тъмни души, спомогнаха човечеството да прегръща тъмнината, да живее в тъмнина, да обича тъмнината. Само отделни проблясъци в мисълта, в словото, в живота, в изкуството… Рембранд1 е схванал, че светлинат идва от Младенецът и всички хора са в тъмнина, докато не дойдат и не се поклонят пред Този, който от любов остави небето, за да се роди, живее и умре като съвършен човек.

Днес, две хилядолетия по-късно тъмнината е все още факт. Вече имаме електричество и нощите не са тъй тъмни. Имаме календари, на които не пише, но ние си знаем 2007, 2008, 2009 Anno Domini (Година на Господа). Да, на календара пише с най-големи цифри годината от раждането на Господа! На кой, обаче, му пука за това? Кой го е еня, че „Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света." (Евангелие от Йоан 1:9). Тъмнината е по-удобна от светлината – по-удобна за егоизма, еснафщината, снобизма, дребнодушието… по-удобна за онези домове затворени, студени за нуждата, тъмни, недостъпни… Тъмнината е по-удобна и за гордостта, самодоволството,  надменността, престъпния ум и безбожното сърце. Мрак, сграбчил душите на Иродовци от всяко поколение. Мрак непрогледен, непристъпен, зловещ… „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана."  (Евангелие от Йоан 1:5).

Този мрак пълзи към душите на онези наши сънародници (близо 95 хиляди2), които на Рождество най-много харесват коледния дух – 23%; коледните подаръци – 20%; хапването и пийването – 18%; семейното събиране – 14% (не че лошо); почивката – 11%; коледната украса – 5% и дори 4%, които не обичат Коледа. Има и други, за които най-важното на Коледа е Рождество Христово – 4%. Това са хора, отворили душите си за светлината.

а този СВЕТЪЛ празник не оставяй в тъмнина! Не можеш да замениш светлината с подаръци, хапване и пийване. Не можеш за стоплиш душата с пиянска, приятелска и дори със семейна компания. Не бъди горд и надменен като Ирод; не бъди студен като витлеемците; не бъди като милионите живеещи в тъмнина!
Отвори сърцето си за роденият Спасител, както направиха Йосиф и Мария; както направиха мъдреците от изток; както направиха овчарите; както направиха милионите живеещи в светлината от Христовото рождение!

Честито Рождество Христово!

ТриЖ