Любов, романтични срещи и брак – част 1

КАКВО Е ЛЮБОВТА

Истинска история от човек търсил любовта

Когато бях в гимназията излизах с много момчета и често бях наранявана. Бях лесно уязвимо момиче, защото исках някой да ме обича.

Исках някой наистина да бъде загри­жен за мен. Проблемът се състоеше в това, че исках да открия пра­вил­ния човек, когото да обичам; исках също да направя така, че той да оценява и да се радва на моята любов.

Когато влязох в колежа нямах никак­во намерение да се омъжвам или да се влюбвам. Исках да си прекарам добре, да спортувам много и да не се обвързвам с никой и с нищо. С други думи, да започ­на наново. Исках да изграждам само добри, пълноценни взаимоотно­шения, да се забавлявам и да разбера какво е сту­ден­тският живот.

Справях се добре, докато не срещнах Джо. Не вярвам, че има любов от пръв поглед, но по онова време бях роман­тична тийнейд­жърка и когато го видях за първи път си помислих, че е чудесен. Беше динамитна личност, много чаро­вен. Когато най-накрая ме покани да излезем, не бях на себе си от радост.

На първата ни среща се разхождахме дълго и положих­ме много усилия да се впечатлим взаимно. Измина месец преди да се обади и да ме покани на друга среща. Според мен тогава вече знаеше, че искам да се срещам с него. Той се хвана за това и от тогава нещата започнаха да стават сериозни.

 Бях много уязвима, защото исках някой да ме обича

 

Взаимоотношението ни не започна както трябва, защото всеки се опитваше да впечатли другия. Не исках да се среща с дру­ги освен с мен. Не считам, че по това време пренебрегвах своите стандарти или морал, но действи­телно вършех неща, с които да го впечатля и да насърча приятелст­вото ни.

Срещахме се и водихме няколко много сериозни разговора. Няколко пъти се скарахме много сериозно. Той се шегуваше с мен и много ме дразнеше. В такива моменти се мъчех да прикрия наранените си чувства. Опитвах се да се смея с него, но бях наранена. Много често на празненства, той просто си тръгваше и ме оставяше. Не ми обръща­ше специално внимание, което ме обиждаше.

Тогава осъзнах, че любовта  ни не е взаимна, и започнах усилено да се трудя, за да го накарам да се чувства като мен. Това ми навлече неприят­ности. Стараех се прекалено много. Започнах да правя неща които знаех, че той иска — вършех всичко, което би го зарадвало. Допуснах включително и голяма физическа близост. Мислех си: „Ако не го направя, той ще отиде някъде другаде, а аз не искам да го изгубя.“

С течение на времето започ­нахме да спим заедно и да вършим неща които знаех, че не са правил­ни. Пожертвах морала си, за да го задържа. Това е най-голямата грешка, която може да направи едно младо момиче. Тя си мисли, че ако продължава да задоволява, желанията на  момчето, той ще е луд по нея. Това не е вярно.

Знам, че Джо спря да ме ува­жава. А аз изгубих толкова от себе си, че се чувс­твах ужасно. Поради християнското си възпи­тание, умрях стотици пъти в собст­вената си вина. Въпреки това не можах да изрека: „Госпо­ди, прости ми“, защото знаех дълбоко в себе си, че ще го направя отново. Бях готова на всичко, за да го задър­жа.

Сега, ако мога да кажа нещо на младите хора, би било това — когато започнете да излизате, открийте някой, за който знаете, че е християнин, някой, който не се срамува да каже: „Аз съм християнин и спаз­вам морални норми.“ Знам, че е предизвикателство да излизате с момчета, които  не са християни и  са малко щури. Пазете се обаче от тях, защото ще изгубите нещо по пътя.

С Джо имахме проблеми в нашето приятелство. Често се карахме. Той ми се подиграваше и това много ме нара­няваше. Опи­тах се да му обясня вината, която изпитвам от това че спя с него. Опитах се да спра, но той не беше съгласен.

Направих оценка на нашите взаимо­отношения и казано напра­во, бяха отвратителни. Той не се отнасяше добре към мен. Въпреки това си мислех: „Ако сключим брак, всичко ще се промени. Той ще ме заобича. Ще започне да се грижи за мен, да проявява загри­же­ност.“ Това беше голяма греш­ка от моя страна. Не можете да промените някой, без значение колко усилия полагате и без значе­ние колко много го обичате.

Можеш да вземеш едно прия-телс­тво преди брака, да го увеличиш десет или двадесет пъти и да видиш как ще изглежда  бракът. Телевизия, книги, филми, песни — всички тези неща, които оказват влияние върху нашия живот днес, ни карат да мислим, че можем да извадим някой фокус от ръкава и всичко да се оправи като по чудо. Не става така! Бракът е труден. Трудно е, дори когато и двамата се обичат истински и го изграждат взаимно.

Не можете да промените някой… без значение колко го обичате

Ако бях увеличила десет или дори пет пъти нашето приятелс­тво, щях да видя, че в бъдеще Джо щеше да ме остави. Щеше да започне да излиза с други моми­чета, да избухва, да ме удря, няма­ше да се държи с мен като към съпруга и няма­ше да поеме отго­вор­ността на съпруг.

Обаче не го направих. Действах бързо. Избягахме и сключихме брак. За бягството и за сключва­нето на брака не обвинявам никой друг, освен самата себе си, защото съзнавах, че не трябва да го правя. Тогава обаче взех решението без много да се замислям. Реших, че ако не го направя, ще го изгубя. Трябваше да знам, че ако не може да ме чака и да нап­равим всичко както аз искам, тогава не си струва. Бях завладяна от чувст­вата и не можех да мисля ясно. Бях много объркана. Не исках да бъда наранявана. Спуснах се в това, без да зная, че ще доведе до най-голямата рана в моя живот.

Когато казахме на родители­те си, те бяха много  разочаровани. Спрях да уча, за да мога да го издържам докато завърши колежа. Приемах вся­как­ва работа. Бях сервитьорка. Работех нощно време в бар — беше ужасно. Бях и продавачка. Правех всичко, за да успеем.

Бракът ни беше една голяма нула. Той не ме обичаше. Беше само моята любов към него и опи-тите ми да го накарам да ме обик-не, отчаяните ми напъни да му угодя като жертвам личните си чувства. Нещата обаче не потръгнаха. Не можеха да потръгнат. Не можете да накарате някой да ви обича. Той или ви обича или не ви. Живеех в посто­янен страх, че ще излезе и ще намери някоя друга. Точно това се случи. Не исках да си го призная, защото копнеех бракът ни да потръгне.

Пет месеца след като склю­чих­ме брак забременях и родих прекрасно момиченце. Това про­мени нещата за известно време. Той беше много въоду­ше­вен заради бебето. Месец след ражда­нето обаче всичко тръгна по ста­рому — започна отново да си изпуска нервите, да ме оставя постоянно сама с детето и сама да нося товара — да възпитавам дете­то и да издържам семейст­вото.

Бяхме женени от три години когато се случиха някои неща, които ми помог­на­ха да осъзная, че той не ме обича, че никога няма да ме обикне, че не е добър баща и че не е отговорен съпруг. Повече не можех да издържам и се разве­дохме.

Не можете да накарате някой да ви обича

Когато поглеждам назад, виждам многото грешки, които допуснах. Първа­та и основната  бе, че не поддържах здраво взаи-моотношение с Бога. Ако го бях правила, нямаше да се озова в то-

ва положение. Бог ни обича безусловно и тази любов е по-различна от всяка друга, която някога ще опитате, защото е пълноценна. Нищо не липсва в любовта, която Бог може да ви даде. Никога не вярвай­те, че можете да живеете без любов, защото не можете. Не можете да разчитате, че хората около вас ще ви обичат по този начин, но можете да разчитате на Бога. Той винаги е насреща и никога не се променя.

Друга грешка бе, че бързах много. Изглежда това е модерно днес. Мислиш си: „Аз го харесвам и той ме харесва. Възможно е да сме влюбени. Защо да не продъл­жим и да не проверим дали тази работа със секса ще се получи, ако дейст­вително се харесваме.“ Така прек­рач­вате границата на „само“ приятели. Именно това липсваше в моето взаимо­отношение с Джо. Нямаше уважение и приятелство. Той не ме уважаваше истински и аз не го уважавах истински. Изобщо не бяхме приятели.

Друга грешка бе, че взаимоот­но­ше­нието ни стана сексуално, а не трябваше. Не бях омъжена. Не бях достатъчно голяма или зряла, за да се справя с пос­ледствията от сексуална връзка. Това че имаш всички необходими части за сек­суа­л­на връзка не означава, че трябва да я започнеш. Тя не е само физическо действие, а включва и всичките ти чувства. Когато започнеш такава връзка без да си готов можеш много да объркаш емоционалния си живот. Това е нещо свято и трябва да се запази за брака.

Ако се върнеш към основните неща за това какво представлява едно взаимо­от­ношение ще видиш, че първо има приятелство, второ и двамата сте хрис­тияни и от това израства любов. Бог помага за поддържането на тази любов. След това започвате да ходите заедно, нещата стават сериозни и по-късно сключвате брак.

„Научила прекалено късно“

 

Авторката на тази история е търсила любов. Естествено е да искаш някой да те обича и да мо­жеш да отвърнеш с любов. Това важи особено за младите хора.

Ако си в гимназия или в колеж, е възможно дори в този момент да си влюбен в някой или да си мислиш, че си влюбен. Съ­щес­твуват обаче доста пог­реш­ни концепции за любовта.

Много хора бъркат увлече­нието с истинската любов. Други мислят, че „любовта от пръв пог­лед“ е истинското нещо. Трети не правят разликата между страст и любов или между сексуалното привличане и любовта.

Какво е увлечение и по какъв начин ти влияе то? Каква е разли­ката между страст и любов? Как­во е сексуалното привличане? Какво е истинската любов? Нека да разгледаме тези важни въп­роси.

Какво е увлечението?

Това е състояние, при което някой силно те привлича. Речни­кът го определя като „сляпо влю­бен“. С други думи, до такава степен си увлечен по някого, че не съзнаваш какво правиш.

Романтично увлеченият човек не може да мисли за нищо или за никой друг, освен единствено за човека в „когото е влюбен“. Увлечението е вълнуващо прежи­вяване — силни чувства — но нико­га не продължава дълго, защото НЕ е истинска любов.

Един от белезите на увлече­нието е, че си склонен да прев­ръщаш в идол човека, в когото си мислиш, че си влюбен. Всичко кое­то казва или върши този човек, ти се струва най-доброто. Не виждаш никакви недос­татъци. Околните могат да виж­дат достатъчно „сигнали за опас­ност“, но ти не виждаш нищо, защото си „сляпо влюбен“. Ро­ман­­тичните чувства са те зав­ла­дели и не можеш да проя­вяваш нормално благоразумие.

Когато си романтично увле­чен, обикновено си неоргани­зиран. Не си самият ти. Ставаш безотго­ворен и си склонен да пренеб­регваш задълженията си.

Понякога младите хора се замечтават и „мързелуват“, без да изпълняват своите отговорности. Когато някой попита:

— Какво ти става, Каролина? Не си на себе си.

Каролина се усмихва мило и казва:

— Ами, влюбена съм.

Не, не е влюбена! Тя е увле­чена. Ако беше влюбена и любов­та бе истинска, щеше да бъде загрижена за задълже­нията си, да се подготвя и да планира бъдещето си.

Повечето увлечения не про­дъл­жават дълго. Това което остава е горчивият плод от нара­ня­ването, станало по време на увлечението. Помни, че когато си увлечен по някой не действаш разумно. Романтичните чувства те контролират. Когато това се случи, е възможно да нап­ра­виш неща, за които да съжаля­ваш до края на живота си.

Деби бе увлечена по Лари. Той бе красив, а фактът, че бе футболна звезда, го правеше още по-привлекателен за нея.

Един ден онова, за което си мечтаеше се сбъдна. Лари  се обади и я покани на среща. Тя бе развълнувана!

Когато той пристигна и тя го попита къде ще ходят, Лари отго­вори вяло. Те отидоха с колата на едно усамотено място и спряха. Той  каза колко много я „обича“.

Не след дълго нещата започ­наха да излизат от контрол, но тя не го спря. Мислеше си: „Малко опит няма да ми навреди“. Този „малък опит“ обаче извървя целия път до края.

По-късно Деби каза:

— Беше ужасно. Бях толкова изпла­шена. Изобщо не бях раз­въл­­нувана. Непрекъснато си мислех: Ами ако някой мине с кола и ни види? След няколко минути си обличах блузата и се мразех за това, че дадох нещо толкова ценно на момче, на което му бях безраз­лична и което ми бе безразлично.

„Аз се мразех толкова много, че дадох нещо толкова ценно на момче, на което му бях безразлична…„

Какво е страстта?

Страстта е силно желание за задоволяване на сексуалния апе­тит. Тя често минава под названието „любов“, но страстта и любовта са две напълно различ­ни неща.

Страстта е ЕГОИСТИЧНА — акцентът е върху получаването на нещо. Тя изисква неза­бавно удовлетворение и казва: „Искам това за мое лично удоволствие. Искам го без значе­ние от последствията и го искам още сега.“
Страстта

получава

Страстта е егоистична.

Любовта е ЩЕДРА — акцен­тът е върху даването. Любовта желае най-доброто за другия човек и е готова да чака. Истинската любов ще чака пра­вил­ното време и правилните обстоятелства.

Библията ни дава примери за страстта и за любовта. Амнон, един от синовете на Давид, си мислеше, че е лудо влюбен в Тамар, неговата полусестра. Той я желаеше до такава степен, че буквално се разболя. Един от лошите му приятели му подшуш­на план, чрез който ще може да остане насаме с нея. Амнон из­пъл­ни плана и насили Тамар да прави секс с него.

Какво се случи след това? Тя му стана безразлична. Дори я намрази. „Любовта“ на Амнон изобщо не беше любов, а страст.

От друга страна Библията ни разказва за любовта на Яков към Рахил. Той трябваше да работи за бащата на Рахил в продълже­ние на седем дълги години, за да може да се ожени за нея. Яков бе готов да работи и да чака Рахил, защото любовта му беше истинс­ка. Библията казва, че седемте години му се сториха като някол­ко дена, защото я обичаше.

Любовта

 

дава

Истинската любов е щедра.

Какво е сексуално привличане?

Сексуалното привличане е физическо привличане между момче и момиче. Ние сме създа­дени със сексуални наклонности, в следствие на което проявяваме интерес към противоположния

пол. В това няма нищо лошо или греховно. Бог ни е създал такива. Съгрешаваме, когато се опитаме да удовлетворим сексуалния си нагон по погрешен начин.

Сексуалното привличане не е любов.
Да си сексуално привлечен от някого не означава, че си влюбен в него. Момче вижда моми­че с красива фигура и подсвирва. Момиче вижда красив футболист и сърцето й започва да бие уси­лено. Това любов ли е? Не, това е просто физическо привличане между момче и момиче.

Филми, телевизия, списания и
книги постоянно ни бомбардират
с идеята: „Намери някой, който те
възбужда… единственото важно
нещо е да имаш добър сексуален
живот.“ Кралицата на красотата
в университета се омъжва за
бившия капитан на футболния
отбор. Всички въздишат и казват:
„Каква красива двойка!“ Не след

дълго обаче бракът им се разпада. Защо? Защото между тях не е имало истинска любов. Просто са били сексуално привлечени един от друг и не са имали много други общи неща. Не след дълго са се отегчили.

Помни, сексуалното привли­чане не е любов. Сексуалното прив­личане има важно място в брака, но бракът не може да бъде изграден единствено върху него. Има хиляди двойки, които не са успели или не са се съпротивили на сексуалната връзка преди брака, а след това не могат дори да се докоснат.

Какво е истинска любов?

Истинската любов има много качества. Тя действително съдържа вълшебния елемент на физическото привличане, но е много повече от него. Любовта се корени в приятелството. При истинската любов обичаш целия човек. Обичаш да си с него, да споделяте заедно различни неща.

Истинската любов не е егоис­тична. Готова е да жертва за хората, които обича и посвещението е нейната жизнена характеристика. Не се отказва или предава, когато се появят проб­леми.

Истинската любов изважда на преден план най-доброто в теб. Искаш този,  когото обичаш да се гордее с теб. Ако си увлечен по някого, е възможно да мързелу­ваш и да мечтаеш, но ако обичаш истински, се захващаш за работа, планираш, подготвяш се за бъде­щето.

Истинската любов не е просто едно прекрасно чувство, което се заражда внезапно. В света на музиката някои от извес­тните песни  създават погрешното впе­чат­ление, че влюбването от пръв поглед е истинска любов.

Човек не се влюбва изведнъж, а израства в любовта. Трябва да позна­ваш другия човек, преди да можеш да го обичаш истински. Не е възможно да опознаеш някого от пръв пог­лед. Възможно е да бъдеш привле­чен; възможно е дори някой да се възбуди от пръв поглед. Не мо­жеш обаче истински да обичаш човек, който действително не познаваш.

Скъпоценна любов

Сатана не иска да познаеш и да преживееш истинската любов. Ето защо рекламира всички видове лъжлива любов. Той иска да започ­неш сексуална връзка преди брака. Иска да обърка твоя жи­вот, за да решиш, че не си струва да живееш.

Бог, от друга страна, те обича безкрайно и желае само най-доброто за теб. Иска да имаш скъпоценна любов — не евтин секс. Ако е Неговата воля да склю­чиш брак, Той е подготвил най-правилния човек за теб; иска да имаш брачен партньор, който да те обича саможертвено и да е посветен на теб за цял живот. Също така иска и ти да бъдеш посветен на този човек за цял живот. Така вашият дом ще бъде малко късче от рая на земята.

През май 1973, в малкия град Уест Пойнт, Мисисипи, по най-драматичен начин завърши един прекрасен брак. Посветената съпруга на местен редактор на вестник излезе от вечерното бого­с­лужение в нейната църква. Усмих­­­на се, разговаря щастливо с приятелите си и след това падна мъртва пред църквата.

Опитите на екипа от Спешна помощ да я съживят се оказаха безуспешни.

Според приятелите и съпруга й тя излезе от църквата и отиде направо на небето.

Малкото градче бе изумено. Скърбящият съпруг, обичан и уважаван от всички, бе затрупан със съболезнователни писма и телеграми.

Ден след погребението, съпру­гът, Хенри Харис, написа дълга, искрена възхвала за своята съпру­га. Ето написаното от него:

Тя излезе от църквата и отиде нап­раво на небето.

Според думите на един прия­тел, тя дойде в Уест Пойнт, за да ходи на църква и си тръгна от църквата.

Спомням си 1946, когато  завър­ши Щатския колеж на Миси­сипи за жени и дойде в Уест Пойнт, за да стане помощ­ник на пастора на Първа Баптистка църква… Тя считаше работата си в Уест Пойнт за временна. Бе уверена, че Бог я призовава да ста­не мисионер в друга страна… Господ обаче ми говореше нещо друго. Знаех, че тя бе момичето. И по-късно същата тази година, вечерта на 10 декември 1946, нер­вно я помолих да стане г-жа Хенри Харис.

Отговорът й не беше истинско „Не“, а по-скоро — тишина. Тиши­на, която продължи дни и седмици. Тя съзнаваше, че Господ иска да служи на мисионер­ското поле. Аз пък използвах всичко, за да я убедя, че Хенри Харис е мисионерс­кото поле на живота £. Ухажвах я в продължение на месеци. Нещо повече. Това беше странно, прек­расно и невероятно ухажване, което включваше много повече неща от шептенето на „празни думи“. Макар че най-много на света исках тя да стане моя съпруга, желаех и Божията воля. В про­дъл­жение на седми­ци и месеци срещите ни бяха продъл­жително време на молитва.

Година след това предложение ста­нахме съпруг и съпруга. Няма­ше никакво съмнение, че това бе Божията воля. Никога не е имало по-щастлив брак. Някои „по-мо­дерни“ двойки ще повяр­ват трудно, но за тези двадесет и пет години, пет месеца и десет дена никога не сме се карали. Естес­твено, че сме имали несъгласия, но сега, когато поглед­на назад към тези прекрасни години, не мога да си спомня нито едно, което да е било от значение.

Съзнавам, че идващите седми­ци и месеци ще бъдат много труд­ни. Ще има моменти, в които ще се наложи да намеря усамотено място и да позволя на сълзите да бликнат. Какво лошо има в това? Небето вече ми е по-скъпо, защо­то Уанда е там и ме чака. Все още ми е останала част от нея в четирите ни прекрасни деца.

Всяка година добавях още по една роза с дълга дръжка към онези, които й подарих на 10 декември. В последния букет имаше двадесет и пет. После, във вторник, казах на цветаря да покрие целия ковчег с червени рози и да постави от двете страни по една урна,  изпълнена с червени рози. Разбирате ли, ще трябва да са достатъчно до онзи момент, в който отново ще бъдем заедно.

Не мисля, че през тези дваде­сет и пет години съм пропуснал дори ден, в който да не й кажа, че я обичам. Въпреки това не вярвам, че някога научи колко МНОГО означава за мен и колко много я обичах… И макар че не мога да продъл­жа да й казвам за моята любов всеки ден, мога да продъл­жа да благодаря на Бога за това, че позволи на един от скъпо­цен­­ните Му ангели да сподели с мен тази част от моя живот.

Както казах и преди… в слабия опит да отдам последна почит на починал приятел… никога не съм влагал толкова смисъл както този път… „Благодаря на Бога за спо­мените!“

Това е скъпоценна любов. Кой млад човек не би искал подобен на този брак?

И ти можеш да имаш такъв брак, ако търсиш Божията воля, ако я откриеш и я изпълняваш.

Част 2-ра.

ТРИТЕ ВИДА ЛЮБОВ

Боб си мислеше, че е влюбен едновременно в три различни момичета! 

Карен посещаваше неговата църква и често се виждаше с нея по време на службите. Тя беше различна от останалите! Бе на­пъл­но посветена на Господа и много жертвоготовна — винаги мислеше за околните. Когато Боб бе с нея, из главата му се въртяха възвишени мисли и благородни мечти. Чувстваше се вдъхновен да излезе и да работи за хората и за Господа.

След това бе Сузи. Тя живееше до тях и Боб бе израснал с нея. С нея можеше да говори за всичко. Тя бе добър приятел. Със Сузи беше забавно. Най-хубавото бе, че напълно го разбираше. Когато се нуждаеше от съвет или искаше да обсъди някакъв проблем, Боб се обръщаше направо към Сузи. Макар да проявяваше искрена загриженост към нея, той не я беше целувал. Дори не си го бе и помислял. Обичаше Сузи като приятел.

Третото момиче в живота на Боб бе Линда. Тя беше страхотна! Не само че имаше красиво лице, а и хубава фигура. Боб изпитваше гордост, когато я придружаваше на купон. Когато обаче излизаха заедно, той не можеше да измисли тема, на която да говорят. Бе прив­лечен към нея предимно физически.

Трите любовни увлечения  на Боб са пример за факта, че същес­твуват различни видове любов.

Три вида любов

Повечето млади хора мечтаят един ден да сключат брак и раз­бира се искат бракът им да бъде щастлив и успешен. Това обаче не се постига лесно. На практика един от всеки два брака завършва с развод.

Това означава, че половината от хората, които са считали, че са „влюбени“, много бързо са се разочаровали, огорчили, станали са нещастни и желаят да прик­лючат своя брак.

Дали бракът е  залагане, при което повечето хора губят и започват да се мразят, а малцина късметлии съумяват да изградят добри взаимоотно­ше­ния? Не, изобщо не е така. В щаст­ливия брак има три вида любов. Да си го представим като три части от една пирамида.¹ В осно­вата на пирамида стои особен вид любов, която ще наречем „агапе“. В средната част на пира­ми­дата се намира приятелската любов, а в горната стои физичес­ката или сексуалната любов. Нека да разгледаме тези три вида любов. Ще започнем с любовта „агапе“.

1. Агапе любов. Думата „ага­пе“ е гръцка и описва специален вид любов. Използваме гръцката дума, защото на български няма една дума, която да описва този вид любов.

Какво представлява любовта агапе? Любовта агапе дава и жертва като има предвид най-доброто за другия човек.

Любовта агапе има две основ­ни характеристики: (1) Тя е на­пъл­но жертвоготовна — стреми се към най-доброто за човека кого­то обича и (2) Тя е посветена любов — продължава да обича без значение какво се случва.

Глава 13 от 1 Коринтяни е на­ре­чена „главата на любовта“, защото ни показва как се държи любовта агапе. Тази любов се проявява по следния начин:

Любовта дълго търпи.

Любовта е милостива.

Любовта не завижда.

Любовта не се превъзнася.

Любовта не се гордее.

Любовта не безобразничи.

Любовта не търси своето.

Любовта не се раздразнява.

Любовта не държи сметка за зло.

Любовта не се радва на неп­рав­дата.

Любовта се радва заедно с истината.

Любовта всичко премълчава.

Любовта на всичко хваща вяра.

Любовта на всичко се надява.

Любовта всичко търпи.

Любовта никога не отпада.

Любовта агапе не е само прек­расно чувство, а съзнателно волево реше­ние. Едно от изу­ми­тел­ните неща в нея е, че когато избереш да обичаш няко­го жертвоготовно и да се отнасяш така към него, с времето в теб ще се породи чувст­во на обич към този човек.

Бог ни е дал прекрасно място, където да се учим да обичаме с любовта агапе. Това място е домът. Ако живееш в дом, Бог иска да започнеш да проявяваш жертво­готовна любов към оста­на­лите членове на твоето семейс­тво. Пом­ни, не трябва да чакаш, за да  започнеш да изпитваш обич към останалите в семейството ти. Можеш да избереш да ги обичаш и да започ­неш да проя­вяваш щедрост към тях. Това е отлична подготовка за брака.

Всяко момиче или момче мо­же да проявява любов към човека, с когото планира да сключи брак. Това е в техен интерес. След като обаче сключат брак и навлязат в ритъма на ежедневието, естестве­ната им природа започва да се проявява. Ако са себични и егоцентрични в настоящото си семейство, ще бъдат същите и в новото.

Една от най-големите грешки, които допускат младите хора е, че прибързват с брака, защото не искат да живеят в дома на родите­лите си. Докато обаче не се нау­чиш да живееш в дома си, да обичаш и да приемаш останалите членове на семейството, не си готов за брак.

Преди да помислиш за брак, трябва да провериш дали обичаш този специален човек с любовта агапе и дали той те обича така.

Щастливият брак не е брак между двама „съвършени“ пар­тньори, които съвсем случайно са се запознали и са сключили брак. „Съвършени“ хора не същест­вуват!

агапе любов

 

Любовта АГАПЕ е жертвоготовна, посветена любов – основна за всеки щастлив брак

Щастливият брак е брак меж­ду двама несъвършени човека, които се обичат с жертвоготовна, посветена любов. Любовта агапе не е сляпа, тя вижда недоста­тъ­ците на другия, но ги пок­рива с любов.

Когато наистина обичаш няко­­­го, не се опитваш да го променяш. Приемаш го и го оби­чаш какъвто е. Любовта агапе казва: „Обичам те без значение какво се случва и винаги ще те обичам.“ Сега вече разбираш защо тази любов е толкова съществена за щастливия, успе­шен брак.

Любовта агапе не е само за брака. Ние трябва да я изграждаме към всички хора. Всеки човек е обект на Божията любов. Всеки човек е много ценен за Бога. Неговата любов включ­ва всички хора. И ние трябва да обичаме по този начин.

Бог ни е оставил съвършен пример за любовта агапе. Той даде Своя Син да умре на кръста за грешни хора като теб и мен. Библията казва:

„Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ Римляни 5:8

2. Приятелска любов. Това е любовта и топлите чувства, кои­то изпитваме към добрите прия­те­ли — хората, които харесваме и с които ни е приятно да бъдем. Трябва да имаме такива приятели както от нашия, така и от проти­во­по­ложния пол.

Като християни трябва да из-граждаме жертвоготовна агапе любов към всички хора, но не можем да бъдем близки приятели на всички. Пирамидата показва как обектите на нашите топли чувства намаляват, когато дос­тиг­нем до приятелската любов.

За щастливия брак се нуж­даеш от приятелска любов към твоя партньор. Трябва да ти е приятно да сте заедно, да разгова­ряте и да си споделяте. Брак без топлите чувства между съпруг и съпруга ще носи неудовлетво­реност, дори и ако има много страст в спалнята.

Приятелска любов

 

Трябва да обичаме приятелите си с тази любов.

3. Физическа или сексуална любов. Това е тази специална, много интимна любов между съп-руг и съпруга. Трябва да оби­чаме със сексуална любов само един човек — този с когото сме сключили брак. Пирамидата показ­ва, че сферата на топлите ни чувства отново се стеснява докато остане един човек по отно­шение на сексуалната любов.

В началото Бог създаде един мъж и една жена. Те бяха посве­тени един на друг за цял живот. Това е Божият замисъл за брака и сексуалната любов — един мъж и една жена посветени един на друг за цял живот.

Бог създаде секса като средс­тво за продължаване на поколението и като източник на удоволствие. Чрез <