Младежко християнско дружество

Следващият по-долу текст е дословен препис от
саморъчно написания доклад на Анета Ат.Игнатова,
изнесен в Евангелската църква в Асеновград на
8.ХІ.1935 година, по случай тържественото честване
на 25-тата годишнина от основаването на Младеж-
кото християнско дружество при Църквата, като
само е осъвременнен правописът.

****************************************************

И С Т О Р И Я

на местното Младежко християнско дружество по случай
двадесет и пет години от основаването му.

Не съм првърженица на юбилейни тържества, но когато членовете на една организация без шум и външен блясък пожелаят да отправят своя взор и този на обществото към миналото с единствената цел да се почерпи от това минало поука и вдъхновение, юбилейно праздненство като това днес, може да бъде уместно и твърде полезно за всички.

Днес, когато членовете на Мл.Хр.Д-во при Евангелската църква в моя град са ни свикали с тая имено цел – да направим преглед и преценка на дружествения живот и дейност през изминалото време, на мене се падна честта да ви върна назад с 25 години. За да стигнем до там обаче, потребно ще е да се върнем с 5-6 години още по-назад и си спомним за енергичния – тогава младеж – г. Петър Илиев, който бе групирал младежите при Ев. църква – тогава общество – и по тоя начин подготвяше ги за организирана духовна дейност. Когато по-късно покойния Пастир Ив. М. Цаков зае амвона на църквата , той намери разработена почва за разрастването на едно Мл.Хр.Д-во, каквито съществуваха в някои от по-силните Ев. Ц-ви у нас. На 10 юний 1910 година по инициативата на П-р Цаков младежите от Ц-вата бяха събрани, за да обмислят начин за засилване интереса към идеите на една младежка организация и даване нов тласък в духовната й дейност. След внимателно проучване на много възникнали въпроси и разглеждането им от всяка страна, дойде се до убеждението, че беше време да се организираме в Мл. Хр. Д-во.

Тогава – преди 25 години – когато основателите на Мл.Хр.Д-во не бяха с посребрени или прошарени коси, когато настоящите му членове бяха само весели, игриви, безгрижни деца, а някои от вас дори не сте били още на тая земя, а били сте там, където, по израза на великия педагог Фрьобел, „вие с ангелите сте играели" – тогава – на 10 юний 1910 год. – по инициативата на покойният днес П-р Ив.М.Цаков, група младежи от евангелското общество в града бяха събрани, за да обмислят конституирането на наскоро създалото се Мл.Д-во. Тогава съзна се от всички` че неговото конституиране беше необходимо за по-усилена и по-целесъобразна духовна дейност за духовното издигане на членовете сами и за довеждането под знамето на Христа и други млади души. Тогава бе избрано временно настоятелство, което да изработи дружествен устав. Една седмица по-късно изготвения устав бе гласуван и приет. Според него целта на дружеството беше: /и още е/

а/ Да насърчава членовете си във по-усърден християнски живот;

б/ да групира и зближава членовете, като им помага постоянно да работят в сърдечна чистота и благочестие;

в/ да ги приучва чрез дела на милост и любов към ближния; г/ да съдейства за телесното и умственото им развитие.

г/ да работи за довеждането и на други млади при Христа. И така върху крайъгълния камък – Скалата Христос – преди 25 години, положени бяха 20 жизнени камъни /действителните членове на д-вото/, които можем да считаме като основа, служеща за по-сетното старание да се гради в тесен кръг и малък кът част от величествената постройка за царството Христово на тая злочеста зеемя. Изнизалите се 25 години не са заличили от паметта ми първоначалния горещ духовен подем. С непринуден ентусиазъм , присъща черта на всеки младеж, с буен плам, затрептял в душите ни, отпочнато бе святото дело. Всякога когато мисля за онова време, в съзнанието ми възкръсва един мил, благороден образ – този на любимият на всички П-р Ив. М. Цаков. С беззаветна преданост и неуморно постоянство, с неутихващ ентусиазъм и неподражаема скромност за осъществяването на дружествените идеали, П-р Цаков бе вложил всичко – ум, душа, сърце.

Подобен нему бе и първият председател на дружеството, г. П.Райчев, при чието вещо ръководство на дружествения живот, ние сме били свидетели на много живи молитвени събрания и на завидна обща дружествена дейност. Поне аз чувствувах – и надявам се всички така са чувствували – че всеки член на д-вото беше действително жив орган от онова духовно тяло, чиято глава бе сам Исус, чието сърце беше П-р Цаков, а …?…чрез председателя, който неуморно и – уверена съм – с молитва търсеше пътища и средства за преуспяването на дружеството, и за постигане святата му цел …?…. По преданност и усърдие на предесателя не отстъпваше и първия секретар, г-н В.Монев, който в тая си роля можеше да съперничи на мнозина с признатата способност в тая дейност. Не само моята памет, но и протоколната книга може да освидетелствува гареказаното. Като резултат от неуморната дейност на първото настоятелство последва бързо увличение на членството. Стройната редица постоянно се увеличаваше от действителни и спомагателни членове.
Както вече казах, молитвените събрания бяха живи и насърчителни. Посещавани бяха и от вънкашни младежи, някои от които в последствие се прилепиха при д-вото и при Христа. Не зная как са се чувствували другите, но за мене месечните посветителни събрания бяха както Синай за Мойсея и както Преображенската гора за тримата апостоли. Вечерните събрания по домовете през зимния сезон бяха отлично средство за съживление и зближение между д-вени членове и църквата. Срещи за забава бяха по-голяма редкост. Изглежда, че войните създадоха у младите по-голям стре/меж/ за забави. Може би, за да реваншират с тах страшните страдания по бойнните полета. Казвайки това не осъждам забавните срещи на дружествените членове. Невинната игра може да бъде много полезна не само като забава и средство за телеснното и умствено развитие, но и като средство за облагородяване на характера.

За по-ефикасното пропагандиране на дружествената идея д-вото е уреждало и духовно – литературно – музикални вечеринки, които бяха изнасяни с завиден успех и са привличали масовото посещение на гражданството. Факта, че редакторът на тогавашния местен седмичен вестник /"Дружба"/ отпечатваше ласкави отзиви и впечатления от вечеринките ни говори за техният ефект. За успешното изнасяне на вечеринките ни важният фактор беше много дейната и способна съпруга на пастиря – Г-жа В. Цакова.

Още от начало на съществуването си, д-вото членуваше в Съюза на Мл.Хр.Организации в България. Ценни за нас и за гражданството бяха посещенията и сказките на многоспособния организатор, тогавашен председател на Съюза, Г-н Ст.Бочев. Той сякаш преливаше от своя ентусиазъм в нашите души, окриляше ги и ни даваше нов тласък в пътя в който сам Исус водеше.

Едва просъществувало две години дружеството беше замислило – чрез ума на председателя, г. П.Райчев – построяването на собствено дружествено здание . Бяхме изработили и план за постигането на тая наша въжделенна мечта, обаче войната започнала в края на на септ. 1912 год, сложи своята ледена ръка и върху нашето дружество, та смрази мечти, живот и дейност. Грабнати бяха из строя на Христа нашите герои, за да бъдат причислени в строя на /Демона/ Марса.

Едва съвзели се от Балканската война, връхлетя ни и втората – още по-страшна и продължителна. Тя парализира дружествения живот и дейност за пет, шест години. След тях, настъпил бе период на ориентировка и преоценка. В средите на съюза появили се бяха два различни възгледа. Като резултат от това положение, след известно време, наложи се преустройството на дружествата и разделянето им на два съюза – неутрален и прицърковен. След избистрянето на новото положение, по инициативата на г. С.Мутафов дейността на д-вото бе възобновена.. Новоизбраното настоятелство е имало да се справя с много трудности. Но всичко е било преодоляно с Божията помощ и ценното сътрудничество на опитната и дейна Г-ца Цветанка Петрова, която, с голяма вещина е заемала различни длъжности в управата на д-вото – според случая, налагащ това.
„Времето е крилато, времето лети", провикнал се е поета. Много се изживя през отчетния период; много страдания видяхме поради войни, политически, економически и духовни кризи. И пак, почти неусетно изтекоха 15 дружествени години, когато основателите на д-вото, изминали значително пространство от житейския път, напреднали в години , трябваше да излезат от строя, за да отстъпят местата на онези, които бяха деца при основаването на д-вото; след 15 години вече умни, силни, стройни младежи.
Така, в края на 1929 год., председателското място бе заето от енергичния младеж, г-н Хр.Сендов, който в качеството си на председател успешно е ръководил д-вената дейност за 4 години – до края на 1933 год. От тогава до днес Г-н Д.Капаров с достоинство е заемал председателския пост и съвестно е изпълнявал своя дълг спрямо Бога и спрямо д-вото. Г-жа Мара Сендова, в качеството си на секретарка, е била незаменима тогава. Със свойствената си скромност и мъдрост, със интересът си към д-вото тя е служила като освежителна струя за младите души на членовете.

Д-вото дължи твърде много и на Г-ца Христина Димитрова, която със своето умение внесе по-добра методичност и стегнатост в живота на д-вото. Тя заслужено спечели обичта на членовете
Ако преди 25 години П-р Цаков беше сърдцето на новооснованото д-во, днес неговото място достойно е заето от не по-малко преданата ..?..работничка в ..?..

Христов, таз годишната секретарка на Мл.Хр.Д-во Г-ца Руска Иванова. Чрез нея, струва ми се, дружествения организъм импулсира. Тя винаги е в центъра на д-ве-ните интереси, на неговите прояви, на цялата му дейност. И всичко това е точно така, макар че г-ца Иванова е на държавна работа и то такава, която изисква много време, много труд и цялото й сърце. А какво е това сърце, което умее така да се самораздава , така да се жертвува. То е онова, което се е покорило на зовът: „Сине мой, дай сърцето си на Мене"! Ето тайната!
След тоя бегъл преглед на дружествения живот, проживял 25 години в нашият ум неволно протичат въпроси като тоя: „Где е блескавия резултат?" „Не е ли постигнато твърде малко през един период от 25 години?" „Защо малко членове?" „Защо мнозина от младите, които в миналото са били дейни членове на дружеството, днес са в света?" Онези от нас, които са склонни към песимистични настроения и критикарски дух по тия въпроси, нека си припомнят думите на Вожда на нашите млади: – „защото тясна е вратата и стеснен е пътя и малцина са, които през тях минават". И все пак аз съм уверена, че дружествените членове не са доволни от постигнатото. Онзи, който е доволен от своето духовно състояние и духовни постижения, е обречен на загиване, на духовна смърт. Аз съм уверена, че вие, млади войници Христови, копнеете за повече и повече постижения и завоевания. Вие копнеете за по-висок духовен живот – живот преизобилен, какъвто Исус може да даде. С възведени „към Горите" ваши очи, „от където ще дойде помощта ви " стремете се към вашето лично духовно усъвършенствуване, вие, които не сте сторили това Почнете основно! Без солидна основа всичко подлежи на рушение. Основата е вяра в Исуса, сърдечно покаяние, новорождение. Ако го имате, в душата ви ще пламне желание да доведете и други млади при Нозете на Исуса, за да намерят и други новият и вечен живот. Търсете Силата от свише – обещаният Утешител. Когато загори в душата ви копнежът да го получите, вие ще станете средство Бог да тикне с мощен тласък делото си напред. Без Силата отгоре християните тъпчат на едно място без да са в състояние да извървят стъпка напред във великия поход за печелене души за Христа. „Не бой се , малко стадо", утешаваше Исус, „защото вашия Отец благоволи да ви даде Царството". Но царство без царско достоинство никой не може да постигне. Ленивият и небрежният никога не може да види Царство. Но Той също каза: „Божието царство на сила се взема и които се насилят, те го грабват". Ето вам, млади, предстои царство. Каква привилегия, каква велика възможност! Тази възможност се крие в самите вас. Млади, използвайте я! Чела съм за един германски професор, който винаги приветливо се покланял пред група младежи като допущал възможността някой от тях да стане велик в бъдеще. Да, младостта крие в себе си заложби за бъдеще величие не винаги поради велик ум, блестящи дарби, а поради велик дух, а такъв идва от горе. Използвайте дните на младостта си разумно. Тия …?…. са описани от поета Ватралски така:

„Дни вълшебни, дни крилати,
Дни невинни и благатки
От едемските остатки
Дни, съкровища богати
Наши, но нам непознати.

Като оценявате привилегията, че сте озарени от лъчите на Божествената Истина и Светлина, мислете и за други млади, които са лишени от нея. Хиляди такива не познават Христа, Неговата любов и са затънали в съмнения и отчаяние! Колко гатанки и проблеми със силата на стихия вълнуват душите на безчетно число млади момчета и момичета.
Ние четем от немския поет Хайне и сърцата ни се трогват от предадените в стихове дълбоки душевни преживявания, изразени така:

„ Пред морето, пред развълнуваното море,
Стои млад човек
Сърцето потънало в тъга
Умът в съмнения
И с пресъхнали устни
Пита той вълните:
„О, разрешете ми
Гатанката на живота".
Мъчителната предревна гатанка
Върху която са мъдрували
Хиляди глави ?
Кажете ми що е човекът
От где е дошъл?
Къде отива?
И кой живее горе там
Над звездите златни?"
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Кажете ми!. . . Кой ще каже? Кой ще отиде? Подобно на Исая кой е готов на тоя въпрос отговор да даде: „Ето аз ! Проводи ме!" Колко ли тържествена е гледката в небето, когато млада душа сложи пред нозете на Христа сноп от натегнали класове? На Него посветете вашата хубава приветлива, свежа, благоухана, чиста младост. Препосветете днес тая ваша младост само за Христа!

Колко славно е това!

8. ХІ. 935 Асеновград /А.А.Игнатова/

/Преписът е направен от Веселин Ат. Игнатов/