„Помнете вашите наставници“ ни съветва Апостол Павел в Евр.13:7.
Неотдавна научих, че в град Сент Луис в САЩ е починала на 93 годишна възраст Елдора Хаскел. По-възрастните евангелисти вероятно ще си спомнят името Хаскел. То е на една фамлия американски мисионери, на която дължим много за възникването и развитиегто на евангелизма в България. Елдора е последната издънка на тази фамилия, които /издънка и фамилия/ се пряко свързани с България.
За Елдора ще кажа няколко думи по-долу, а сега – за фамилията на д-р Едуард Хаскел. За нея може да се прочете повече в „Историята на евангелските църкви в България“ /“Вестители на истината“/, но тука само ще припомня.
Д-р Хаскел идва в България в края на 19-ти век и около 1900-та година вече активно извършва мисионерската си дейност в днешните Бъгария и Македония. Жена му, Маргарита Хаскел, е неотлъчно до него и също е много дейна. Но, тяхната работа се е състояла не само в проповядване на Боажието слово. Те са помнели казаното от Апостол Павел, че думи без дела са мъртви. Виждайки колко много е изостанало земеделието в България, те са искали да помогнат то да се модернизира. Д-р Хаскел създава първото /мисля/ в България земеделско училище в село Пордим, Плевенско, съществуващо и до днес. За целта той и жена му обикалят Съединените щати в български носии, с овчарски калпак на главата, и събират помощи. В училището се преподавало модерно /за онова време/ земеделие – за момчетата, а момичетата се обучавали в домакинство, отглеждане и възпитаване на деца, здравеопазване и други подобни дисциплини и практики. По-късно училището става държавно и мисля, че функционира и до днес.
Към края на Първата световна война американското правителство се готвело да обяви война на България, понеже тя беше съюзник на Германия. Научавайки за това д-р Хаскел и един друг известен мисионир, Рувим Маркъм, заминават за Съединените щати и, с авторитета си, успяват да убедят правителството да се откаже от намерението си.
Сестрата на д-р Едуард Хаскел, Мери Хаскел, е била също така мисионерка. Тя толкова се сврзала с България, че след заминаването на другите мисионери около 1935 година, тя остава в България. Нещо повече – когато България обяви война на Америка през 1941 година, и когато американските дипломати поканили Мери да тръгне с тях, тя отказала – предпочела да остане в България. Заминала около 15 години по-късно.
Но, да се върна на думата си за дъщерята на д-р Хаскел – Елдора. Тя е родена в Пловдив. Завършила е Американския колеж в Самоков и социални науки в САЩ. Занимавала се е активно с обществена дейност.След последната война е идвала няколко пъти в България. Беше запазила много добре блгарския си език и обичаше да говори на него.
Тука идвам до една любопитна подробност, която искам да споделя. Говореки за Елдора, си спомням, че тя е била кръстена /или можеби „конфирмирана“- един обред в някои западни църкви/ от известния мисионер д-р Алберт Швайцер. Д-р Хаскел е бил близък с него вероятно поради общият им интерес към мисионерството. Изкушавам се да припомня някои подробности за живота и дейността на д-р Швайцер. Той е завършил богословие, философия, музика и медицина. и има няколко книги на богословски теми. Бил е за известно време пастир в Страсбург. Занимавал се е и с музика. Бил е един от най-прочутите органисти в Европа . Изучил е основно творчеството на Бах и е издал обемиста книга под озаглавена „Бах“ /има я и на български/ . Но всичко това не го задоволява. Научавайки за тежките материални и бездуховни условия на негрите в Африка , тай решава да направи нещо за тях. Специално за целта завършва медицина, след което събира помощи давайки концерти, и със средствата построява една болница в най-черната и загубена част на Африка – Габон, точно на екватора, където лекува населението и едновременно го просвещава в християнските ценности и дава пряк пример за християнско служение Лауреат е и на Нобеллова награда за мир.
Ето такива хора като д-р Алберт Швайцер и д-р Едуард Хаскел заслужава да се помнят.
Веселин Игнатов
/Публикувано в „Зорница“
в броя за ОКТОМВРИ 2008 г./