/импресия/
Както много често, така и сега стоях на прозореца и гледах към улицата. Тя бе пуста и глуха. Но, от горния й край се зададаха хора. Изведнъж тя оживя и се развесели. Вперих поглед към идващите и забелязах, че между тях е една майка, която води за ръка четири – пет годишно момиченце. Направи ми впечатление, че то бе облечено много хубаво. Спомням си, че то беше с черни лачени обувки, с бели къси чорапки и поличка, която се разтваряше като чадърче като скачаше около майка си, държейки се за ръката й. Помислих си, че и аз искам да имам такива дрехи. Но тази мисъл се появи само за миг. Тя бе изместена от друга, много по-важна. Помислих си: какво изпитва това момиченце като се държи за майчината си ръка? То излъчваше светлина и радост. Всяка негова клетка пееше от щастие. А майката вървеше бавно и спокойно, изправена като истинска добра и мъдра фея.. Тя осветляваше всичко около себе си, пръскайки топлина и мъдрост. Около тях имаше светъл кръг, в който те се движеха в момента. Момиченцето беше носител на щастието и радостта, а майката – на мъдростта и любовта. Изведнъж почувствах, че съм се вторачила в тях с широко отворени очи и бях много напрегната. Засрамих се, и за да се оправдая пред себе си, си казах: „Аз нищо не исках, а само мама да ме води за ръка…" и си протегнах ръката. Но тя остана самотна във въздуха… защото нямаше кой да я поеме… мама я нямаше вече…
Лили Игнатова