Катуницане слиза от заглавията на печатни и електронни медии. Сега е време да поговорим за това, което се случи. След като страсти и емоции започнаха да се успокояват, можем на спокойствие да размислим: „Защо?“.
Натрупваните с десетилетия проблемисе срутиха, показвайки, че проблемите може, но не трябва да се замитат под килима. Стереотипът, че сме пример за етнически мир, избухна от едно криминално деяние. Предразсъдъците родиха плод, очакван от прозорливите и изненадващ за други.
Речниците казват, а опитът потвърждава, че предразсъдъкът е необоснована предубеденост, негативна нагласа на човека спрямо нещо. Той е прибързано създадено и често неаргументирано мнение. Предразсъдъкът, насочен към членовете на определена група или определени тип поведение, категория и прочее, поражда отрицателни или неблагоприятни оценки за хората, принадлежащи към групата, без оглед на опита или фактите. Предубедените хора често проявяват неспособност при преработката на информация по отношение на обектите, към които са предубедени.
Така и с отношенията, пардон, предразсъдъците към циганите. Някой подшушна и папагалски хор запя, че вече няма цигани, а само роми. Това, комай, изчерпа съдържанието на тъй нареченото „ромско включване“. Мигар това промени циганите или пък промени предразсъдъците по отношение на тях? Настоятелното повтаряне на термина ром се превърна в мантра, изразяваща само първобитно суеверие. Колкото Тодор Живков и компания промениха българските турци като им смениха имената, толкова и ефект имаше смяната на „циганин“ с „ром“.Циганин не е обидна дума, поне за мен. Със сигурност не съм единственият, който харесва автентичните цигански романси, както и някои музикални и занаятчийски умения (за жалост изчезващи). Мнозина искат да са волни и страстни като цигани. Но, когато, воден от предразсъдъци, помислиш или кажеш „циганин“, тогава звученето е съвсем друго.
Това, с което не мога да се съглася; това, което ме дразни, е гледането във всички посоки, но пропускайки най-вярната. Чухме, че циганите са виновни – необразовани, крадливи, мръсни… Разбрахме, че и държавата е виновна – не си гледала работата, в лицето на полиция, прокуратура, съд… Горката държава, всеки й подвиква: „Гледай си работата!“ и тя така разбрала пожеланието, така го изпълнила. Китайците казват: „Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ!“. Ще добавя от мен, вместо да проклинаш, благославяй! Решението на проблема е в твоите ръце, в твоя ум, в твоето сърце.
Та, да се върнем на предразсъдъците. Полиция и съд не могат да се справят с предразсъдъците. Те са дълбоко вътре в нас. Те ни карат да обобщаваме: „Всички цигани са…“ Те ни карат да правим оценки, в повечето случаи неточни. Те оформят и отношението, и поведението ни към различните, както споменахме, без оглед на опита и фактите. Моето семейство си е патило, пряко или косвено, повече от българи, отколкото от цигани. Замислете се, повечето от вас ще се съгласят, но предразсъдъците ни заслепяват. И ето, че виновни са циганите.
Ето, за това, нека започнем от себе си! Не от тях – цигани или институции. Въпреки немалкото рецепти, препоръки и идеи, смея да добавя още една. Тя не зависи от никого другиго, освен от теб и мен – Да се справим; да преодолеем; да се преборим ако трябва и да победим нашите предразсъдъци!
Защо в заглавието намесих Уилям Уилбърфорс (1759 -1833)? Намирам неговата ситуация в много отношения аналогична на нашата. Един човек, с не голяма подкрепа, дръзнал да се изправи срещу предразсъдъците на 18 век. Търговията с роби, срещу която се бори двадесет години, се основава на предразсъдъка, че хората с различна кожа са „по-долни човешки същества“. Вярата му в Бога и убеждението, че всички са сътворени равни, му помага да надрасне съвременниците си; да воюва с предразсъдъците и да победи. Можем да кажем, че човечеството се е придвижвало напред в историята, борейки се с предразсъдъците на миналото. За жалост в тази борба се раждат и уродливи създания, теглейки света назад и надолу.
Слава Богу, че си нямаме неонацизъм (поне официално) и Ку-клукс-клан – те, определени не са ни нужни! За съжаление си нямаме български Уилбърфорс, Хариет Бичър Стоу и Мартин Лутър Кинг, а как ни трябват!?
Това, което може да помогне, е вярата, че Бог е създал хората равни; убеждението, че пътят към благоденствието (лично и народно) минава през разбиране, приемане и любов към другия; усилието да отхвърлим предразсъдъците; желанието да бъдем по-добри; следването примера на хора, които са оставили ярка следа в историята…
Все неща, които зависят от теб и изискват усилия, но си струва, повярвай!
ТриЖ