Само преди броени дни празнувахме, подаръци подарявахме, подаръци приемахме. Празникът изглежда на всички познат, дори на мюсюлмани и атеисти, но колкото и да е познат той е пълен с парадокси. Тълковният речник описва думата „парадокс" като: Своеобразно твърдение рязко отличаващо се от общоприетото и привидно противоречащо на здравия смисъл. Какво парадоксално може да има в Рождество Христово? Един от най-очакваните дни, а все ни сварва неподготвени за среща с „виновника". Също както преди близо две хилядолетия светът очакваше своят Спасител, а остана изненадан от Неговото рождение. Парадокс е и това, че най-значимият Християнски празник, бързо бива забравен, понякога изчезва от съзнанието ни по-бързо от махмурлука. Парадоксално е, че Бог стана човек, Вечният стана смъртен, Светият стана вместо мен и теб грешен, за да ни замести на кръста. Най-богатият стана беден, оставяйки небесата и избирайки да се роди в беден обор, за да бъде един от нас. Царят предпочете да служи и стана слуга. Творецът се уеднакви с творението, за до го изкупи. Духът се въплъти. Ангелите в небесата пееха, а управниците скърцаха със зъби. От небето дойде вест за благоволение и мир, а Ирод заповяда смърт за мъжките младенци. Парадокс е, че най-мъдрите-влъхвите и най-простите-овчарите се съгласиха в поклонението си пред бебето Исус.
С парадокси е пълно и нашето съвременно Рождество. Празнично светят елхи и витрини, но тъмно остава в сърцата на празнуващите. Парадокс е, че в голям, общински град като нашия единствената що-годе свястна зала не може да бъде отоплена за най-топлия емоционално празник. Може би причината е, че Читалището носи името „Родолюбие", а не „Боголюбие". Парадокс е, че без Боголюбие няма родолюбие. Парадокс е, че децата, които трябва да бъдат в центъра на вниманието, бяха оставени на студено в единственото май общоградско тържество. Парадокс е, че на Рождественият мюзикъл, въпреки, че входът бе свободен, залата на Читалището остана наполовина празна. А още по-парадоксално е, че в същата зала нямаше нито едно официално лице, нито един представител на отдел Култура. Парадокс е, че на Християнския празник нямаше нито един свещеник или представител на Архиерейското наместничество.
Има и друг вид парадокси: Военните, които очакваме да са сурови, откликнаха и стоплиха залата. Парадокс е, че въпреки студът в Читалището децата не искаха да си тръгват, стоплени от чудесния филм. Парадокс е, че младите хора от Пловдив изнесоха едно вълнуващо представление без заплащане. Парадокс е, че все още има асеновградчани готови да студуват, за да преживеят мигове, стоплящи сърцето.
ТриЖ