На границата на двата есенни месеца се срещат два празника: западният, европейският – Ден на реформацията и чисто българският – Ден на народните будители. Може да прозвучи дръзко, но не твърде очудващо, че двата празника изразяват едно и също. Можем да кажем – движение, развитие, живот…
Случили се по различно време в историята, макар да са имали своите по-ранни предвестници, двете събития са тръгнали от една и съща изходна точка: непримиримостта.
И двете движения започват от духовното и обхващат всяка сфера на живота.
През 16 век Западна Европа е готова да каже: "Стига на папския произвол и злоупотреби". Прави го, чрез един монах – Мартин Лутер. На изток два века по-късно, чрез перото на монаха Паисий България извиква: "Стига на безпросветността и невежеството." Благодарение на Реформацията Германия, Холандия, Швейцария и Англия получават политическа независимост от Рим. Процъвтяват литературата и науката, отприщва се пътят на просвещението. Създават се нови икономически и социални условия и системи. Открояват се личности като Гутемберг, Жан Калвин, Исак Нютон, Оливър Кромуел, Франсис Бейкън, Йоханес Кеплер, Блес Паскал, Фарадей, Морз, Пастьор… Хора извели западния свят от мрака на Средновековието.
Благодарение на Възраждането у нас се събужда националното самосъзнание, което довежда до Национално-освободителното движение. Стимулира се развитието на националната книжнина и литература. Българската църква извоюва своята независимост. Видим е напредъкът в търговията и производството. Издигат се национални герои: Софроний, Раковски, Васил Левски, Неофит Рилски, Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Бозвели, братя Миладинови, Иван Вазов… Българи извели народа от мрака на духовното и политическото робство.
Без угризения можем да кажем, че реформаторите на Запад са будители, както и нашите будители да наречем реформатори. Тук обаче, като че ли приликите свършват. Докато на Запад реформацията не спира и хората непрестанно са насърчавани да мечтаят, да търсят, да откриват, да се борят, нашето Възраждане сякаш остава в историята. Ние почитаме, празнуваме своите будители, но ги забравяме в ежедневието и се обричаме на зацикляне от проблем в проблем, от криза в криза и от катастрофа в катастрофа.
Ето защо трябва да извлечем поука от Реформацията. Реформацията започва като духовно движение, преминава във всички сфери на живота и НЕ СПИРА. Ако признаем, че се нуждаем от ново Възраждане, ако усещаме дълбоко в себе си копнежа за промяна, нека се върнем там, където сме спрели – при духовното. Исус Христос е най-великият реформатор, най-дейни¬ят просветител, най-непримиримият борец срещу тъмнината, невежеството и порока. Неговото учение не бяха правила и догми, но живот. „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие." (Св. Евангелие от Йоан 10:10.)
Реформацията, Просвещението, Възраждането, Будителството са не мъртва дата или историческо събитие, а начин на живот.
ТриЖ