Учудващо е че в българския парламент по едно и също време се разглеждат два законопроекта. Иска ми се да е случайно, но не вярвам в случайността. Драги читателю, за какво се вдигна повече шум? За правото да имаш куче в блока или за правото да имаш семейство? За защита на животните или за защита на вековни ценности? Признавам си, че съм пристрастен, но колкото и да ми се искаше да слушам дискусии за семейния кодекс, навсякъде чувах за това колко ще се увеличи популацията на бездомните животни. Тъй наречените защитници се опасяваха за психическото състояние на котките, ако бъдат изоставени; за не-хуманната практика да се „приспиват" животни; за самотните хора, чиято утеха са домашните любимци. Както казва Дочо Булгуров от „Селянинът с колело": „Прасета (разбирай семейство) не може, а кучета и котки може!?" Дали защото по градиките се разхождат (и не рядко изхождат) домашни любимци; дали защото баби и дядовци галят кучета и котки, вместо внуци или защото е по-модерно да си гей отколкото майка – общественото внимание се насочва все към „етажната собственост"
Това, което не чух подледните седмици е, как узаконявайки еднополовите бракове ще се увеличи популацията на населението. Не чух за психичекото състояние на децата, които ще растат без да знаят дали да казват на новия чичко – „тате". Не чух дали е хуманно да се приспива обществената съвест с приказки, че „така ще е по-добре". Не чух и за това кой ще утеши жените когато остареят и извинете, когато погрознеят – котката или внуците. Тъжно ми е, че не се даде трибуна на хората, които защитават християнската ценност брак. А най-тъжно ми, че тези, на които се доверяваме за да ни ръководят не се интересуват от Авторът на брака и семейството. Човечета вкопчили се във властта за няколко месеца искат да променят хилядолетни ценности.
Интесесни са мотивите за промени в семейният кодекс. Ето един: „Институционализирането на фактическото съжителство на мъж и жена отговаря на обществената необходимост и наложилата се в последното десетилетие широка практика на съвместен съпружески живот без сключване на брак." (Мотиви към проект за семеен кодекс на Министерски съвет). Господата от управлението казват, че понеже това е практика в обществото през последните десетина години, трябва да се узакони. Държа да попитам от страниците на вестника, ще узаконяваме ли корупцията, употребата на наркотици, публичните убийства и тям подобни, защото през последните години тези явления се превърнаха в практика. Преди 9 септември 1944 хората са се плашели от болшевишкия принцип: Всичко е общо! Жените не правят изключение. Е на прага сме тази утопия да стане закон. Вместо „ще те обичам докато смъртта ни раздели", сега ще слушаме „докато счетоводителят изчисли кое чие е". И само това ли? Всичко Мара втасала, само семейството останало…
Не ми се ще да противопоставам важността и значението на различните закони, но нека си отворим очите и душите и да отсъдим кое ще навреди повече. Хора сега е момента да се обадим, не подминавайте това безумие. Дано мислейки за асансьора и парното, грижейки се за кучета и котки да НЕ пострадат душите – само те са вечни. За бесмърните души, коита са в опасност от поквара и низост умря Господ Исус Христос! Боже пази България!
ТриЖ