За спящите будители

окт. 29, 2007

Призивът „Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди" отдавна вече не е актуален. Българските „юнаци" отдавна са се събудили, дори можем да кажем, че те въобще не спят. Когато другите спят, те работят. Кога ще посетят някой да му припомнят за финансово задължение; кога в извънработно време ще помогнат на някой човечец да се освободи от скъпа вещ или ценност; кога пък ще пробват напитки и обстановка в ново заведение. Не, българският юнак не спи. Спят обаче будителите. Въобще не си мислете, че будителите не могат да спят. Спят си те и дори много сладко спят, даже може да чуете от време не време похъркване. То колкото да не си помислим, че са умрели. Свързваме народните будители с хората допринесли за пробуждането на народа по време на политическо, икономическо и културно робство. Сега политически сме, слава Богу, свободни. Имаме си свобода на словото, свобода на печата, свобода на съвестта… какви ли не свободи, но народа спи. Това е тъжно, че няма порив за просвета, няма стремеж за култура, няма копнеж за ценности, морал, духовност. По-тъжно е, че будителите спят. Тъй наречените просветители, интелигенция и прочие са се завили с одеялцето на облагите от политици или бизнесмени (било то псевдо или истински), положили са глава върху възглавницата на културната и социална амнезия и нищо не бива да прекъсва съня им. Даже гузна съвест нямат, че то защо ли им е!? Оперирана е отдавна, за да не пречи, да не смущава. Доволство от пошлото; безразличие към чалгата, без значение дали е музикална, разговорна или политическа; сливане със сивотата; примиренчество – това са някои от белезите на днешните будители. Плащат...

Духовна математика

мар. 7, 2007

В една стара евангелска песен се пее: „О, църкво, ти прекрасна… защо си тъй увехнала…?"  Звучи ли ви актуално? Лесно е да направим констатация, но когато изводът се очаква да не е приятен, дори и това не ни се прави. Има няколко лесни въпроса: Обичате ли децата? Искате ли те да бъдат спасени? Искате ли да имате повече деца, юноши и младежи в църквата? Убеден съм, че голямото множество ще отговори с утвърдително „ДА". Тук не искам да говорим за децата в Неделното училище – нека Господ да ги благослови! Една от причините църквата да застарява е, че няма нови млади хора. Бих казал, че това не се отнася само за църкви, където НУ е по-многочислено от събранието на възрастните. Тогава големият, трудният въпрос е: Какво направихте? За да не остане никакво съмнение, ще ви помогна с отговора един помощен въпрос. Какво бихме могли да направим? и/или – какво можем да направим? Нека си спомним за Добрият пастир – Той не се задоволи с 99-те овце, т.е. – за Него 99% са недостатъчни и Той търси и иска „да не погине ни едно от тия малките" (Матей 18:14). Колко % от децата в нашия квартал, село, държава са в „кошарата"? Колко % е безразличието на вярващите? Но нека се върнем на въпроса: Какво можем да направим? 1. Можеш ли да се молиш по една минута на ден? За децата на България; за децата от твоя град, квартал, улица?2. Можеш ли да отделиш 10 минути на ден да помогнеш на тези, които служат сред децата в Клуб на Добрата вест, на лагер, в офис или за да кажеш на едно...

Парадоксите на Рождество

ян. 8, 2007

Само преди броени дни празнувахме, подаръци подарявахме, подаръци приемахме. Празникът изглежда на всички познат, дори на мюсюлмани и атеисти, но колкото и да е познат той е пълен с парадокси. Тълковният речник описва думата „парадокс" като: Своеобразно твърдение рязко отличаващо се от общоприетото и привидно противоречащо на здравия смисъл. Какво парадоксално може да има в Рождество Христово? Един от най-очакваните дни, а все ни сварва неподготвени за среща с „виновника". Също както преди близо две хилядолетия светът очакваше своят Спасител, а остана изненадан от Неговото рождение. Парадокс е и това, че най-значимият Християнски празник, бързо бива забравен, понякога изчезва от съзнанието ни по-бързо от махмурлука. Парадоксално е, че  Бог стана човек, Вечният стана смъртен, Светият стана вместо мен и теб грешен, за да ни замести на кръста. Най-богатият стана беден, оставяйки небесата и избирайки да се роди в беден обор, за да бъде един от нас. Царят предпочете да служи и стана слуга. Творецът се уеднакви с творението, за до го изкупи. Духът се въплъти. Ангелите в небесата пееха, а управниците скърцаха със зъби. От небето дойде вест за благоволение и мир, а Ирод заповяда смърт за мъжките младенци. Парадокс е, че най-мъдрите-влъхвите и най-простите-овчарите се съгласиха в поклонението си пред бебето Исус. С парадокси е пълно и нашето съвременно Рождество. Празнично светят елхи и витрини, но тъмно остава в сърцата на празнуващите. Парадокс е, че в голям, общински град като нашия единствената що-годе свястна зала не може да бъде отоплена за най-топлия емоционално празник. Може би причината е, че Читалището носи името „Родолюбие", а не „Боголюбие". Парадокс е, че без Боголюбие няма родолюбие. Парадокс е, че децата, които...

В очакване на Рождество

дек. 13, 2006

По всичко личи, че наближава празник, голям празник. Съдейки по еуфорията и шумотевицата, страничния наблюдател би помислил, че у нас хората са много религиозни. Много религиозни – Да, но дали са вярващи? Лесно можем да си отговорим на въпроса като претеглим колко време, сили, средства и внимание даваме на Бога. По-важно е да не се изложим ако на празничната трапеза липсва някое ястие, но даже не усещаме липсата на Рожденика, когато седнем около масата. Впускаме се да търсим най-подходящия подарък за близките хора, а оставаме без подарък Този, който най-много го заслужава. Украсяваме дома, нехаем за душата си. Пеем песни за коледа, за успех, плодородие, за сняг и какво ли още не, но в колко песни споменаваме и прославяме Него, който ни дава и сняг, и берекет, и живот, и всичко!? Поздравяваме се с какви ли не поздрави и наздравици, но не можем да се поздравим, че Христос се е родил в сърцата ни. Затова, ако искаме достойно да посрещнем рождението на Спасителя, нека не Го оставяме вън в празничната нощ. Нека не постъпваме като витлеемските жители и да оставяме Божия син отвън! Нека мислейки за близките си да си спомним и за Него, Който „не е далеч от всеки един от нас" (апостол Павел, Деяния на апостолите 17:27). Нека търсейки подаръци да потърсим в сърцата си място за Него! Нека във веселбата на празника да изпеем стих в прослава на Този, Който остави ангелските песнопения, за да живее между нас! Нека подготвяйки се за празнуване, да се подготвим и за среща с Господ Исус, защото Той ще дойде отново! Когато един ден застанем пред Него няма да е...

За свободата на избора или за избора на свободата

окт. 26, 2006

Безспорно е, че възможността да избираш е белег за свобода. Когато мъж си търси партньор има свобода да избира тъмнокоса или руса; ниска или висока, но за някои мъже това е ограничен избор и… си избират мъже. „Любов и свобода аз искам на земята. За любовта дал си бих живота, а за свободата и любовта."1, само дето тяхната „любов" не я дава за нищо. Освен това казват, че била ограничена свободата им защото браковете им не ги признавали. Даже си правят европейски конференции. Тази година „честта" е на София.Иван Главчев (Ванко 1) иска свобода, затвора „тесен за мойта душа е"2. Никой да не ограничава свободата му да продава български момичета за бели робини. И той, завалията, не случи на пълна свобода – ограничиха го – с подписка. Когато отиваш в магазина имаш свободата да избереш какво ти „душа сака". Гледаш магазини нови, лъскави, шарени, очите то пълни, но свободата ти се ограничава от парите в джоба. Не е по различно положението и с полическите свободи. На уж демокрация, ходим да гласуваме, да избираме, а то свобода пак няма. Преди първият тур на изборите пак нямаше свобода да избираш (то за това и повече от половината гласоподаватели останаха вкъщи), но беше някак по-шарено. Сега изборът е като в народната поговорка „от трън та на глог". Трябва ли тогава да ни учудва, че от всички злини българите избраха по-познатата. Кандидатите за президент не са свободни, че „Свободен е този, който може да не лъже."3. Какво остава за избирателите? Свободата да избират, но „Думата „свобода" овцата и вълкът разбират различно."4. За политика това е свободата да обещава, а за народа – да...