Чували ли сте да има днес младежко християнско дружество към някоя от нашите църкви? Аз, поне, не съм. Но в миналото е имало. . . За едно такова дружество искам да ви разкжа.
Преди около 100 години /ей колко отдавна!/ амвонът на евангелската църква в Станимака /сега – Асеновград/ е бил зает от пастир Иван Цаков. Той е бил човек с богат духовен и житейски опит. Знаейки, че към някои от по-големите евангелски църкви в страната по онова време е имало младежки дружества, той предложил да се създаде такова и в Станимака, зер – да не останем по-назад от другите. . . /Какво самочувствие! / Шегата си е шега, но наистина самочувствието е било голямо.
Тази идея не е била безпочвена. За нея е имало солидни предпоставки. Между 1900 и 1910 година в Станимака на християнското поприще се е „подвизавал" /в добрия смисъл на думата/ един много сърцат младеж. Името му е известно на по-старите евангелисти. Това е Петър Илиев-Сливенски /баща на бъдещия п-р Симеон Илиев/. Той е дошъл в Станимака от Сливен , където бил „повярвал", но баща му го изгонил от града, защото бил станал „протестантин". Дошъл в Станимака и постъпил на работа в първата за градчето промишлена фирма, наричана „Копринената фабрика". Тя била основана от един англичанин – Нортън Бретън /вероятно евангелист/, а ръководители са били дошлите от Меричлери Добри Шопов и Запряьн Вълчев, които били евангелисти. Те приели младия Петър Илиев на работа, а по-късно Добри Шопов и се сродил с него. /П.Ил. се оженил за племменницата му/. От самосебеси се разбира, че Петър Илиев е посещавал Евангелската църква . Но това не го задоволявало. Кръвта му кипяла и той искал да приложи енергията си за Христовото дело. Около него се събрала група младежи и той им станал ръководител, макар и неформален.
През 1910 година Петър Илиев вече бил напуснал Станимака, но групата съществувала и п-р Цаков се опрял на нея.. Той свикал младежите от Обществото /тогава още не е било църква – такава ще стане няколко месеца по-късно/ и им предложил да образувват официално дружество. Присъствали 24 души. Идеята била възприета възторжено и веднага било избрано временно настоятелство със задача да изработи устав. То било в състав: Петър Т. Райчев, Анета Игнатова, Васил Хр. Монев и Васил К. Кабакчийски.. Трябвало да се бърза, защото предстоел учредителен конгрес на Младежките християнски дружества в страната, насрочен за 5 юли /за сега неизвестно къде/, за който били избрани и делегати.
Уставът бил изработен светкавично /очевидно е ползван чужд образец/ и само след една седмица /на 18 юли 1910 година/ е бил приет. По-късно той е бил отпечатан в членските карти. /Запазени са такива карти, с твърди корици, място за портрет и отличителни белези на притежателя и след това – текста на Устава./.
Според Устава членове на дружеството можело да бъдат всички лица над 15 години. Горна граница не е имало и затова за членове били приети и „младежи" на впечатляваща възраст /но за това – по-нататък/. Лицата под 15 години били приемани за „спомагателни членове".
Само след по-малко от месец е бил утвърден списъкът на действителните и спомагателните членове. Действителните били 20 души, а спомагателните – 4. В списъка четем имена, които се помнеха за дълго в евангелските среди. На първо място това е п-р Иван Цаков , жена му Василка и децата му Неофит, Тодор и Естирка. По-късно Неофит Цаков беше за дълги години редактор на в."Зорница". Срещаме името и на Симеон Мутафов , който се включил активно в дружествения живот още през 1910 година, а е бил и председател през 1925-26 г. По негова инициатива е била възстановен дружествения живот след 1920 година, след като дружеството е било замряло поради воъйните. По-късно той става пастир и даже за известно време – председател на Съюзното управление.
Особено се набива в очи името на Петър Т. Райчев. Той е бил избран за председател на дружеството още на учредителното събрание и е бил такъв около 5 години. Бил е много добър организатор. Жена му , Тодорка Райчева , е била също много активна. По-късно той преминава към Баптисткия съюз и даже се опитва да създаде баптистка църква в Асеновград. Интересно е, че преди няколко години неговият син, Любен П.Райчев /спортист, участник в Олимпиадата в Мелбърн, Австралия/, малко преди смъртта си поиска погребалната служба да бъде извършена в Евангелската църква, защото по душа се чувствал принадлежащ към тази църква. Желанието му беше изпълнено.
Между другите имена в този списък е и това на Васил Хр.Монев. Той е бил избран за секретар още на учредителното събрание и е останал такъв в продължение на пет години. Той е оставил едни обазцови протоколи, изписани с красив почерк и издържани както от административна, така и от естетическа гледна точка. Негов син е дякон на петдесятната църква в града, а негов внук , Йовко, наскоро завърши богословие.
Един от основателите е и Васил Кабакчийски. Скромен, но много усърден член. Участвал в някои комисии. Негов син е п-р Руско Кабакчиев. Другият му син, Георги Кабакчиев, е бил за дълго в настоятелството на църквата в Асеновград.
Между другите имена в първия списък е и това на Юрданка Сендова. Заслужава да се каже малко повече за фамилията Сендови, защото нейни представители са играли доста голяма роля в младежкото и въобще в евангелското движение. Така например, синът на Стою и Катерина Сендови – Христо Сендов, е бил около 6 години председател на дружеството /от 1926 до 1932 години/, през което време то е развивало много активна дейнност. Това е било нещо като „златният век" на дружеството. Брат му, Самуил, е участвал в някои комисии. Сестра им, Юрданка, е между учредителите, но е била приета само като спомагателен член поради липса на 15 годишна възраст. Сестра им, Невенка, е основателка и дългогодишна директорка на първото в България Училище за милосърдни сестри при Бълг.червен кръст. Другата им сестра, Елисавета, е съпруга на п-р Асен Симеонов, дългогодишен пастир на Първа еванг.църква в София и председател на Съюзното управление. Една любопитна подробност: „Баба Катеринка" е била на над 50 годишна възраст, когато е подала молба за „действителна членка " на младежкото дружеството. /Толкова е бил силен магнитът на дружеството/. Молбата й е била удовлетворена…
Раязглеждайки протоколната книга, пред очите ни изпъкват имената на Атанас и Анета Игнатови . В списъка на учредителите те стоят непосредствено след тизи на п-р Цаков и жена му. Особенно активна е била Анета Игнатова. Тя е първия подпредседател и остава такъв до 1912 година, когато е избрена за председател. Независимо от официалната и длъжност, тя е била мнного активна.. Почти няма протокол, в който да не споменато нейното име, било като участничка в някоя комисия или като предложител на някоя идея и т.н. Нейна е инициативата за създаване на детски отдел при дружеството, на който по-късно тя става и ръководител, а още но-късно отделът прераства в неделно детско училище при Църквата. По нейна инициатива са устройвани литературно-музикални вечеринки и беседи, за които е писал и местния вестник. На нея е било възложено да изнесе доклад по случай 25 годишнината на дружеството през 1935 година /докладът е запазен/. Съпругът й Атанас Игннатов е бил делегат на някои от конгресите, участвал е в някои комисии и е бил викан като консултант при вземане на важни решения от настоятелството. Техен внук е п-р Данаил П.Игнатов, а тяхна правнучка, Надя, е женена за п-р Владимир Тодоров.
За известно време роля в живота на дружеството е играло и семейството на Манол и Мария Иванови. Манол е бил председател на др-вото през 1912-1915 години. Дъщеря им Емилия /Милица/ за дълго време е участвала в разни прояви на дружеството. Синът им Алберт Иванов е бил за малко секретар. Издал е няколко броя младежки вестник /"Мозайка"/ след което заминава в САЩ, където става професор по германска филология.
В по-късния период не можем да отминем името на Цветанка Петрова /по-късно – Джамбазова/. Тя поема председателският пост в един много труден момент. Това е периодът на материалната и морална разруха породени от войните между 1912 и 1918 година. Дружеството не е функционирало 6 години. И всичко е трябвало да се гради наново. Цв. Петрова се справя сс задачата блестящо. И след като напуска председателството, тя е много дейна членка. Тя е и първата и най-продължителна учителка в детско-юношеското неделно библейско училище.
Председател, който е допринесъл много за напредъка на дружеството е и Димитър Капаров, който е ръководил дружеството от 1933 до 1935 година. Неговите синове и до сега са дейни членове на Църквата в Асеновград.
Покрай лицата, заемали ръководни пстове в дружеството, има и други, по скромни, но не по-малко всеотдайни дейци на младежкото християнско движение. През периода след 1926 година срещаме името на Тодор Кожухаров. Той е дощъл от православна среда, но се приобщава и става много деен член на дружеството. В по-късни години той преминава към петдесятното движение и даже става пастир там.
Както се каза и по-горе, периодът от 1926 до 1935 годинаа е отбелязан с разцвет на дружеството. През това време се изявяват следните лица, чиито имена трябва да се отбележат със златни букви: Не може да пропуснем несменяемата библиотека Хришица Хр.Начева, След 1930 г. в града идват библейската работница Христина Димитрова /от с.Хотанца/, както и Руска Иванова от Хасково. Те раздвижват младежите и дават тласък на поривите им. Тогава се изявават няколко лица, които са в центъра на всички изяви на дружеството. Тука можем да споменем Ангел Спасов, Ангел Драгнев, Иван Найденов /чийто внук е п-р Евгений Найденов/, Райчо х. Райчев /баща на п-р Никола Райчев и дядо на п-р Благовест Николов/, Илия Жел. Петров. Освен че са били включвани в разни комисии, те са привличали и външни лица към дружеството и Църквата. Последният от тази славна фаланга – Илия Жел.Петров – отиде при Небесния ни Баща на 20 февруари т.г. / 2007/ на 95 годишна възраст.
. . . „По пллодовете им ще ги познете" казва Словото. Нека видим какви плодове е дала тази малка група „станимашки младежи". От нея и от поколението й са излезли ОСЕМ /даже девет/ пастири. Ето имената им:
1. Симеон Мутафов –
2. Тодор Кожухаров –
3. Симеон Илиев – син на Петър Илиев Сливнски
4. Руско Кабакчиев – син на Васил Кабакчиев
5. Никола Райчев – син на Райчо Н. х.Райчев
6. Благовест Николов – внук на Райчо Н. х.Райчев и син на п-р Никола Райчев
7. Данаил Игнатов – внук на Анета и Атнас Игнатови
8. Евгений Найденов – внук на Иван Найденов.
_. Йовко В.Монев – бъдещ пастир
Към горния списък можем да добавим и първите помощнички на пастирите – техните съпр уги. Ето ги:
1. Елисавета /п-р Ас.Симеонова/ – дъщеря на Стою и Катерина Сендови
2. Румяна /п-р Величко Бунарджиева/ – внучка на Васил Кабакчийски и дъщеря на п-р Руско Кабакчиев.
3. Надя М.Аврамова /п-р Владимир Тодорова/ – правнучка на Анета и Атанас Игнатови.
4. Стефанка /п-р Дим.Никова/ – дъщеря на Иван Найденов.
Да продължавам ли? Хайде още малко:
1. Внучката на Стою и Катерина Сендови /и дъщеря на Самуил Сендов/ – Лили е съпруга на сина на п-р Крум Бумбаров – Данаил Бумбаров.
2. Дъщерята на Ангел Драгнев – Снежка е съпруга на сина на същия п-р Крум Бумбаров – Георги Бумбаров.
Надали някоя друга църква у нас може да се похвали с повече плодове в кошницата си.
След този „именник" на пастири, нека се върнем назад, за да видим как е постигната тази „реколта". Нека започнем историята отначало . . .
Още на учредителното събрание е било направено предложение бъдещото дружество да се слее с въздържателното такова /очевидно е имало въздържателно дружество, но няма данни за него/. Основанието е било, че целите на двете организации се почти припокриват., а и хората са почти едни и същи. Това предложение е било отхвърлено, за да се даде тежест на духовното начало, отразено в чл.1 на Устава – усърден християнски живот, сърдечна чистота и благочестие, дела на милост и любов към ближния, телесно и умствено развитие.
Според чл.2 от Устава тази цел е трябвало да се постигне чрез частни и публични събрания, сказки, литературно-музикални вечеринки, беседи, гимннастически упражнения, разходки и други невинни забавления. Четейки протоколите, се убеждаваме, че тези цели не са били само на книга, а са преследвани много последователно и упорито.
Особено се е държало на молитвените събрания. Денят и часът са били променяни според условията, но са били провеждани редовно. За известен период даже тези молитвени събрания изместили вечерното богослужение в неделя, но след време се убедили, че това не е полезно и ги преместили сутрин, половин час преди службата, а после – някой ден през седмицата, понякога и по домовете.. Държало се е много на присъствието и дисциплината. Така например, за нередовно посещаване е следвало изключване /прилагано е !/ Даже в едно решение е постановена глоба от 5 лева за закъснение /!/. Оказано било специално внимание на молитвената работа с децата. Преценили са, че детският ум не може да разбира смисъла на молитвите на възрастните и затова решили да има отделни молитвени събрания с децата.
Освен молитвени е имало и „образователни" събрания, на които е изучавана Библията, или са разглеждани някои книги. За отделните дейности е имало различни комисии и по този начин почти всички членове са били ангажирвани с някаква дейност. Пример на програма на дружеството е протокол № 6 от 21 май 1926 година. В него се предвиждат четири събрания месечно: две религиозни, едно научно-просветно и едно социално /последната събота на месеца/.
Програмата на събранията се е определяла от отделните комисии, които си имали имена: религиозна, образователна, детска, „увеселителна". Последната организирвала „социалните вечери", разходките, екскурзиите, посещения на околните села. /В резултат на такива посещения , в близкото с.Козаново, беше създадена евангелска група, която просъществува доста години./
Особено популярни бяха „социалните срещи". /Употребявам глагол в минало свършено време защото имам непосредствени спомени от тях/. Те бяха провеждани обикновено в последната съботна вечер на месеца. На тях с удоволствие присъстваха и възрастни хора. В програмата се включваше обикновено игра на „библейски карти" /състезание за най-добро познаване на Библията/. Имаше и състезание за „културно хранене" /например: кой ще изяде една ябълка за най-кратко време, но „културно" – спомням си, че победител веднъж беше Самуил Сендов/. Имаше и подвижни игри като марширувване около празни столове и т.н. Въобще животът на младежите в дружеството е бил толкова привлекателен, че млади хора от други църкви са членували в него. Показателен е примерът с Пенка Сечанова от Пловдив. Тя е дъщеря на известния в миналото п-р Иван Сечанов. Била е приета за членка и даже по едно време е била и секретар.
За по-широк кръг от хора се организирали публични сказки на нравствено-религиозни теми /понякога оповестявани с афиши или листовки. Такива сказки е изнесъл, например, големият деятел на младежкото християнско движение – Стефан /Стоян-?/ Бочев, от когото има издадени няколко книги за младежкото движение. Желанието да имат по-широка аудитория ги е навело на мисълта да си построят собствена сграда. В протоколната книга има и решение за това, но за жалост то не е вмогло да се осъществи.
Дружеството е поддържало връзки със Съюза на младежките християнски дружества в България. /по-късно преименуван на „Съюз на младежките евангелски организации в България"/. Интересно е, че още на учредителното събрание на станимащкото дружество са били определени четири души за делегати на учредителния конгрес на този съюз.
Не е зле да кажем няколко думи за този съюз, възникнал едновременно с дружеството в Станимака. Той е бил вдъхновен от идеите на така наречената ИМКА /YMCA – съкращение на "Young Mens Christian Association"/ – сдружение на млади християни, създадено през 1844 година от Джордж Уйлямс в Лондон. Това движение е ратувало за „християнизиране на младежта чрез младежта". То е било МЕЖДУЦЪРКОВНО, а не ПРИЦЪРКОВНО. И не е давало предимство на никоя религиозна деноминация. Българският Съюз на младежките християнски дружества отначало също е бил междуцърковен, но такъв облик е получило само дружеството при Първа евангелска църква в София /правени са опити да се сдружи със студентско християнско дружество, но по мои сведения – безуспешно/. Нямало е условия за такова широко сдружаване. И останалите младежки христ.дружества в страната, включително и станимашкото са си останали прицърковни.
Дружеството в Станимаака /Асенновград/ е просъществвувало до 1949 година когато беше извършен погромът над евангелизма в България чрез аредстуването и съденето на почти всички ппастири.
Както се каза по-горе, друужеството е поддържало тясна връзка със Съюза на младежките евангелски организации в България., в чието ръководство влизали такива бележити евангелисти като пастирите Цветан Литов, Васил Зяпков, Петър Минков, Крум Стоянов. Секретар за известно време е бил Сашо /Александър/ П. Илиев – син на споменатия в началото Петър Илиев Сливенски и брат на п-р Симеон Илиев.
Станимашките младежи са дали пример, достоен за подражаване.
Веселин Игтнатов
Публикувана в „Зорница" бр…….? , с малки съкращения
и в „Евангелски вестник" бр.бр. 13 и 14 /юни и юли/ 2008 г.
/прередктирана от Весела Илиева/