Навлизат в страната работи разни. Китайски стоки навлизат – не толкова качествени, но ефтини. Рок групи навлизат – позастаряващи, но все още известни. Навлизат неща пълнещи джобовете на по-тарикатите. Не за джобовете обаче, е този материал.
Поседните години все по-модерен става Хелоуин (Halloween). Хората на запад имат много и различни празници, но ние решаваме да вземем най-глупавия, най-неподходящия и най-бездуховния, макар да съм убеден, че духовност има, но зла, демонична. Не е случайно, че името може да се разчлени на хел (Hell) = ад и уин (Ween) = очаквам. С други думи очаквам ада. Това е ден мъртвите; ден, в който умира лятото; ден (по-скоро нощ) на вещиците. Не мога да пропусна и факта, че образите, които се използват са откровено езическо-сатанински. Древните келти са вярвали, че през нощта срещу 1 ноември се отваря врата между света на мъртвите и света на живите. През нощта на 31 октомври е празника на сатанистите, когато отслужват своята „черна меса". За „посветените" тази меса е придружена от жертвоприношения. Това са дните с най-много самоубийства. Колко тъжно е, че родителите приемат този „празник" за невинно детско забавление.
Още по-тъжен е факта, че този празник се опитва да засенчи други два празника. На 31 октомвври се отбелязва денят на Реформацията. На този ден през 1517 Мартин Лутер чрез своите 95 тезиси дава началото на тлеещото недоволство срещу злоупотребите на църквата. Реформацията преобразява западния свят икономически, социално, културно и най-вече духовно. На реформаторите света дължи печатарската преса – най-великото откритие на второто хилядолетие. На реформатора Уилям Уилбърфорс дължим борбата срещу робството и неговата забрана. Реформацията е в основата на Ренесанса и Просвещението. Като мото на Реформацията са останали: SOLA SCRIPTURA = само Светото Писание, без човешки измислици и добавки; SOLA FIDE = само чрез вяра, SOLA GRATIA = само по благодат, спасението на човешката душа е заплатено с кръвта на Господ Исус Христос и се предлага даром, и нито човешки усилия, нито индулгенции могат да променят това. SOLI DEO GLORIA = само на Бог да бъде славата, защото само Той я заслужава. По-информираните ще кажат: „Ама ние не сме протестанска страна." Да, не сме, а трябва да бъдем. Гражданското общество протестира срещу неправдите. Свободният човек протестира срещу робството. Истинският патриот протестира срещу ограбването на родината. Християнитът протестира срещу аборта и ефтаназията, не търпи гавра с ценностите му. Да, не сме протестанска страна, и Германия не е била, нито Швейцария, нито пък Великобритания. Но нека си кажем чесно, ако не беше българският ни консерватизъм (дето ни държи в България) къде бихме предпочели да живеем? Днес в навечерието на този празник се нуждаем не толкова от рефомиране на държавата (макар и тя да „плаче" за това), но по-скоро от хора реформатори – честни, свободни, без страх от човеци, но имащи страх от Бога. Ентусиасти, готови да реформират себе си преди да променят другите. Борци за правдата, доброто, любовта…
Другият достоен за празнуване ден, е денят на народните будители – 1 ноември. Ден имащ смисъл не толко да ни припомня миналото, колкото да ни отрезви за настоящето и да вдъхнови за бъдещето. Празник в който блестят хора като Моно Петров Сеизмонов (Матей Преображенски), отекчен от невежеството в манастирите се обрича да се митка из страната и в чужбина, спечелвайки си прозвището Миткалото. Проповедник, книжар, строител, театрал, революционер – БУДИТЕЛ. Без да прявя галерия от образи само ще спомена хора като Паисий Хилендарски, Григорий Цамблак, дякон Игнатий (познат като Левски), Неофит Бозвели, Софроний Врачански… – все духовници, но не расото, а делото им ги прави такива. За жалост днес такива духовници са рядкост, да не кажа липсват. И макар нашата Православна църква да е болезнено свързана с Руската, има още много да учи. В някои епархии на Руската православна църква на християните е забранено да участват в Хелоуин. Но проблема не е в забраната. Днешните млади хора са празни (като тиквите, от които правят фенери), нищи духом, нещасни, обезверени… Днес се нуждаме от будители, повече от всякога. Икономиката може и да потръгне; за култура все някой лев ще се намери; добавка за пенсионери и помощ за бедните някой ще подхвърли, но за душите ако няма кой да се погрижи, утре може да е късно. Ако сме християнска страна, нека Христос да бъде нашия пример – Той лекуваше болни, хранеше гладни, но дойде на земята да спаси душите. Най-ценното, което имаме – душата и най-скъпото, което ни е дадено – децата, са в опасност. Опасно е да си затваряме очите; опасно е да сме безразлични; опасно е да сме бездейни.
Не позволявайте денят на празните тикви, на демоните и на мрака да засенчва светлите празници на прогреса, духовността и светлината. Хелоуин ли – без мен!
ТриЖ