Преди броени дни отбелязахме Денят на християнското семейство. Тук и там се каза по нещо, имаше изложби… но какво всъщност празнувахме?
Отбелязването бе най-вече надписа в календара. Празник нямаше, поне не това, което свързваме с тази дума. Семейството отдавна вече не е „основна клетка на обществото“. Живеем във време когато всеки втори брак се разпада, а в по-голямата част от останалите брака е превърнат в съвместно съжителство – кога мирно, кога не. Модерно е да се говори за права – правото на съпруга; правото на съпругата; правата на децата; правото да сключиш хомосексуален брак; правото на еднополовите двойки да осиновяват деца; правото да живееш без брак, с когото си пожелаеш; правото на юношите да водят полов живот още в ученическа възраст (друго име на това право е правото на презерватив – някои ученици получават безплатни презервативи в училище); правото на…
Старомодно е да имаш деца, но за едно все пак може да се направи изключение. Нашето време е време, в което гърдите (често това е силикона) на майката са по-важни от кърменето на детето и кариерата на бащата е по-важна от бащината грижа. Време когато съпругата прекарва с козметичката и фризьорката и/или в барчето повече време, отколкото със съпруга си. Време когато извън брачните връзки са повод за гордост, а не за срам. Време когато любовта се разбира (смятай – е заменена) като животинско съвкупление; когато домът се е превърнал в квартира, където спиш и понякога се храниш; жената се е превърнала в инструмент за сексуално задоволяване; време когато синонимът на родител е снабдител… Трябва ли да продължаваме списъка?
За някой тези писания ще се сторят остарели схващания или мърморене на моралист. Те може би няма и да стигнат до тук, на за теб читателю, комуто не е безразлично това за което иде реч, ще продължа. За мен причината е една – страната ни е християнска само по име. С други думи, когато говорим за семейство думата „християнско“ липсва. Църквата е длъжник на обществото, че е направила твърде малко за да знае народа какво казва Християнския Бог за семейството. Липсва възпитание за отношението към противоположния пол. Колко от младите хора разбират сериозността и отговорностите на брака; колко % се венчават в църква, за да призоват Всемогъщият Бог за свидетел и благославящ брака; колко семейства са потърсили помощ от духовно лице за проблеми във взаимоотношенията си?
Май въпросите станаха много, а отговорите…
Отговорите ги дава сам Господ Бог в Светото Писание. Докато не престанем да се облягаме САМО на християнската си история и не се обърнем към Божието Слово, без отговор ще остават въпроси като: Защо млади хора, които са се клели във вечна любов се разделят след броени месеци? Защо изневярата е по-приемлива от съпружеската верност? Бог отговаря в Библията: Послание до Евреите глава 13, стих 4 „Женитбата да бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.“ И Първо послание на св. Апостол Павел до Коринтяните, глава 7, стихове 1-3 „…Добре е човек да не се докосва до жена. 2 Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж. 3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа.“ Защо хората изглупяват дотолкова, че стават хомосексуални? И за този въпрос отговорът е даден преди близо 2000 години: Послание на св. Апостол Павел до Римляните, глава 1, стихове 22-32 „Като се представяха за мъдри, те глупееха, … 24 Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, за да се опозоряват телата им между самите тях – 25 те, които замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин. 26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти – защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено. 27 Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслужената отплата за своята заблуда. 28 И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично, 29 изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност; 30 клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, 31 безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви; 32 които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.“ И на следващите въпроси Бог дава отговор. Защо ученички забременяват, абортират и/или провалят мечтите си за образование и щастие още преди да са се научили да живеят? Защо при венерическите болести, в т.ч. и СПИН се наблюдава бум? Защо децата се бият и дори убиват?…
Надали тук е мястото да се обсъдят всички тези въпроси, но нека поне си ги зададем, нека поне за малко се замислим. Доволни ли сме от това, което виждаме около себе си и ако отговорът е „не“, нека не спираме до тук; нека не си затваряме очите до 21 ноември 2007год.; нека не се заблуждаваме, че този проблем не ни засяга; нека…
си пожелаем всеки следващ път, когато календара показва 21 ноември да виждаме че семействата стават все повече християнски. Да се радваме, че сме се върнали към историческите си корени по отношение на семейството. Да се поздравим, че Божието Слово – Библията е станала настолно четиво във все повече български семейства. Дано!
Честит „Ден да християнското семейство“!
Бог да благослови вас, домовете ви и децата ви!