„И като се приближи и видя града, плака за него…" Свето Евангелие от Лука 19:41
След броени часове ще се отправим към храмовете за празнуваме Цветница. Празникът е хубав. Пролетен. Цветен. И най-вече – Библейски. Исус влиза тържествено в Ерусалим. Посрещат Го възторжено. Викат. Размахват палмови клонки. Постилат дрехите си на земята. Приветстват Го с „Осанна". Но Исус не е радостен. Дали защото възторгът е просто емоция, лишен от дълбочина!? Дали защото виковете са само „празен шум и вой" !? Дали защото палмовите клони са предназначени за политически водач, какъвто Исус не е!? Дали защото Осанна (в превод означава „Спаси ни сега!") се отнася за освобождението от омразните римски окупатори!? Сигурно заради всички тези неща. Прослава предизвикваща сълзи!? Защо? Евангелист Лука е изследвал и записал: „Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти." Исус – Божият Син страда сред празнуващите. Плаче, защото зад викове, палмови клони и екстаз е скрита истината за Него. Да, Той влиза в Ерусалим, но за да царува, а за да страда. Да умре за тези същите, които след няколко дни ще викат: „Разпни го!"
Сега сме 2008-ма, Европа, България. Какво общо имаме с тези древни събития? Ще празнуваме този ден. Нямаме си палми, но това не е беда – имаме си върби и цветя. Ще има настроение, нови дрехи, ще се чуе „Осанна"… Въпросът е: Ще е радостен ли ТОЙ? Има ли смисъл да празнуваме, ако "виновника" за празника не радостен? Исус не иска палмови клони – символ на независимостта; не иска и върбови. Иска трона на твоето сърце, за да царува там. Исус не очаква викове измамни, а тиха молитва за нашите грехове. Той не иска да облечем новите си дрехи за празника, а да бъдем облечени с „дрехата на святост и истина". Исус иска да викнем: „Осанна", но не за спасение от политици и крадци, а за спасение на нашите души. Исус не иска празник за няколко минути и след това „Разпни Го!" в нашето ежедневие. Той иска разпятие за нашите пороци и егоизъм и след това вечен празник с Него.
Ако с тези мисли е пълно сърцето, нека извикаме: „Осанна! Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!"
Триж