ЕДИН БАЩА
На дядо Петко Г. от Плевен
Аз срещнах те в сивия здрач на затвора –
потънал в дълбока тъга и печал.
Лицето – отдавна познало умора.
Усмихнат, а толкоз неволи познал.
В очите ти грееха въглени топли,
сърцето не скриваше нежна любов –
то сякаш дочуваше тъжните вопли
и милия глас и синовния зов…
Животът напуснал бе вече гърдите
на твоя син свиден в жестокия миг .
Той тихо почива в съня на дедите –
далеч от злини и предателски вик…
Нещастнико странен, в тъга не унивай!
Не свеждай сломен побеляла глава!
Ти нивга безкръстния гроб не забравяй –
от там в миг незнаен ще чуеш слова.
Тогава тез думи, дошли в тишината
от вечните сенки и гробния ров,
ще спомнят на хиляди жертви съдбата,
но не за мъст сляпа ще бъдат те зов!
Август, 1956 г.