Жаден сред горица
бавно крачех аз
помежду елици,
в зноен летен час.
На една полянка
уморен се спрях.
Там, на хладна сянка
изворче съзрях.
Изведнъж поисках
снага да сведа,
чело да наплискам
с изворна вода.
Като коленичих,
своя лик видях
сред водите чисти.
Млад все още бях…
Изворче в горица
нявга срещнах аз –
между две елици
в зноен летен час…
Днес дали пак искам
да се наведа
и да се наплискам
с изворна вода?
Юли, 1994 г.