В прохладната горица
поляна зеленей,
където волна птица
сред гъсти клони пей.
Чист ручей във тревата –
под строен бор красив,
изпълва тишината
с неспирен ромон жив.
Там пъргава сърничка
аз срещнах в ранен час.
Дъх спрях, забавих крачка
и гледах я в захлас.
След миг тя бързо скочи,
в горицата се скри…
Сал бистрото поточе
не спря да ромоли.
Юни, 1957 г.