Месецът в небето плува.
Нощ крила простря навред.
Млад затворник сън сънува,
в миг забравил мрак и гнет…
Сякаш утро пак е вънка
и росата пак блести.
Конче яхнал с песен звънка,
той със вятъра лети!
В пътя си овчар настига –
близо чуй се вече звън…
Чан ли туй е? Не… Верига!
О, това бе само сън…
Ноември, 1956 г.