Чер облак се понесе –
настръхнал, мрачен, сив.
В миг светна, гръм разтресе
планинския масив.
Дъжд рукна да залива
гората – смърч и бор
и бързо в мрак се скрива
небесният простор.
В колибата тъмнее,
а вън е буря веч.
Тя клоните вършее –
сече ги сякаш с меч.
Внезапно силен блясък
гората осветли.
В миг гръм и тътен с трясък
стар дънер повали.
Но както и да вие,
от ден да прави нощ,
таз хала – поразия
ще свърши свойта мощ…
Бесня, ала отмина.
Пак слънцето изгря…
И сякаш от Пирина
гръм сетен проехтя.
Юли, 1957 г.