Кат остров сред безкрая –
в небесни висоти,
от твърд гранит изваян,
един връх там стои.
Забулен в късна есен,
напролет – сред лъчи,
където в свода ясен
летят, летят орли…
А долу – под скалите,
с прекрасен, чуден чар,
надиплил е вълните
лазурният "Грънчар".
Ту нежен, тих, прозрачен
кат утринна роса,
ту нявга див и мрачен,
настръхнал във нощта…
Аз помня го – прекрасен,
разлял се сред скали,
където в свода ясен
летят, летят орли!…
Юли, 1957 г.