През есента на 1956 г. в Унгария избухна революция. Тя бе жестоко смазана… Будапеща, Будапеща! Как плачеше сърцето ми тогава, когато чужди танкове газеха току що цъфналото цвете на надеждата! Твоите чеда вкусиха глътка свобода, но платиха скъпо… Мнозина със живота си… А някакви самозвани местни "патриоти" и техните чуждоземни покровители ги наричаха престъпници…
Септември, 1993 г.
МИГ СВОБОДА
Когато огънят, откраднат дръзко,
прогонил мрака от света
и с пламнал факел Прометей разпръснал
на вси посоки топлина,
кат зъл престъпник прикован в скалите,
той страшни мъки изтърпял,
но огънят, занесен в далнините,
тъмата ледена огрял!
Един роб дръзнал нявга меч да вдигне
със свойте братя – клетници.
Тях римският владетел без да трепне
осъдил кат престъпници…
Те стенели на кръстове край пътя –
издъхващи, но с волен дух!
Тих вятър сетния им стон прикътал,
а властникът останал глух…
Чеда на Будапеща! В ден съдбовен
почувствахте миг свобода,
но подъл враг ви срещна с дъжд оловен
и с черни танкове в нощта.
И ваз "престъпници" зовяха
онез, що стискаха властта,
но вие в сън покорно не заспахте,
а гордо срещнахте смъртта…
Април, 1957 г.