сеп. 17, 2010
Посвещавам на Смиля Иванова,от с. Баня, Разложко. Кат птици излетяха днитеслед оня първи школски часкогато с трепет във очитепред теб застанах плахо аз. Отлитнаха, не ще се върнат…Но все ще помня оня ден – как твоят лик в таз среща първаизгря завинаги и в мен. Когато в трудности огромниусетя близо мъдростта,все твоя светъл образ спомням – прозорец дал ми към света. Тогава лъч на благодарностизгрява в моята душаи ме изпълва с чудна радостдори в нощта на зла съдба. 24. май, 1957...
сеп. 17, 2010
Когато неволно се взирамв живота край мен многолик,понякога с болка разбирам,че сякаш съм нечий длъжник,че някой критик е и съдникна стъпките в моя животи дългите нощи безсъннипревръща в талази без брод. Тогава в тез дълги минути кат в тихо след буря море,когато сърцето се лутаи търси къде да се спре,аз питам се вътре във мене,замислен сред спрелия миг,дали пък по пътя ми земени мен не е някой длъжник? Юли, 1994...
сеп. 17, 2010
Героят известен постига целта си, кат друго не прави, а само пълзи.Но взреш ли се в него, ще видиш с потреса,че… лигава диря след него лъщи. Юни, 1957...
сеп. 17, 2010
На героя от моето детство – Никола Петков Той тръгна по стръмна пътека в живота,но верен остана на свойта борба.С перо и със слово бичуваше злото,дългът към народа му стана съдба. В тоз дълг на служение смисъл намери – до скромните хора с открити сърца,където разбулваше мерзки химерии търсеше брод в страховита река. Не го съблазняваха лаври нескромни,ни почести празни, суетна хвалба,които кат демони страшни, огромнидовеждат тъй често човека в калта. Достойни борци го последваха смело – поели с надежда тоз път справедлив.Обречен заветно на святото дело, за него остана венеца трънлив. Животът отново ще люто отмериза тоз род страдалчески тежка съдбаи с ярост трикратна смъртта ще намериедин мъж, роден за почтена борба… Но гробът безкръстен не срещна духа му!Земята приема телото, кръвта…Палачът напразно бе търсил смъртта му – безсилен, че смъртна е само плътта. 21.07.1994...
сеп. 17, 2010
Месецът като изгрее сред безбройните звезди и затворът занемее скрит зад каменни стени, мисли в мен тогаз налитат като бухали в нощта и безмилостно ме питат за ранените крила, за погубената младост, за несбъднати мечти, за изчезналата радост от посърнали очи… Ах, проклетници презряни, сякаш с кървави ръце бъркате в дълбоки рани в стенещото ми сърце, гдето блянове заспали дремят неспокоен сън, гдето в този час, едва ли, би отекнал нежен звън… Често в мойта гръд напира гняв кат лава от вулкан, който в хладен камък спира – зад решетки обуздан… О, как страшно е да знаеш, че си в плен на подлостта, че да викаш и ругаеш стон е глъхнещ в пустошта… Август, 1956...
сеп. 17, 2010
Четири красиви спомена от Рила – СТАРАТА РЕКА, КРАЙ РУЧЕЯ, БУРЯ и ЕЗЕРОТО, изживяни там, където Рила, Пирин и Родопите делят мегдан, бяха изплували в мислите ми в един миг от лятото на 1957 година… Уви! Железни решетки пречеха тогава на взора ми към небето и онези чудни кътчета на моето детство и юношество… А каква прелест имаше някога там, откъдето буйните води на Места тръгваха да търсят покоя на Егейското море! В ония далечни дни, ние децата, пък и възрастните хора в Якоруда, я наричахме Старáта рéка. А сега?… Юни, 1994 г. СТАРАТА РЕКА Шуми в нощта реката с кристалните водии в утрото росатакат бисери блести. Там Места се провирасред храсти и върби,където често спирахсред зноя в летни дни… Сега аз пак я виждам,но само в спомен мил –как нявга там безгрижени радостен съм бил! Как чувствах пулса веченна Старата река…А днеска в край далечен,аз спомням я с тъга! Юни, 1957...
сеп. 17, 2010
Господи, смирено моляда ме водиш и крепиш!Твойта възвишена воляв мислите ми да множиш! Да не търся аз награда,нито слава във света,който пълен е с неправдаи с преходна суета. Само Ти въздаваш, Божеза делата – зли, добри!Никой друг кат’ Теб не можеболката ми да смири. Моят жизнен път богат ес много трудности, беди…Но какво са те, когатовинаги до мен си Ти? Даже, ако аз забравя,че съм чужденец в тоз свят,моето сърце долавяшепот странен, но познат! Боже, дай ми силна воля –все да търся Твоя Син!Знам, че трудно е, но моляс правдата да съм! Амин. Август 1994...
сеп. 17, 2010
В прохладната горицаполяна зеленей,където волна птицасред гъсти клони пей. Чист ручей във тревата –под строен бор красив,изпълва тишинатас неспирен ромон жив. Там пъргава сърничкааз срещнах в ранен час.Дъх спрях, забавих крачкаи гледах я в захлас. След миг тя бързо скочи,в горицата се скри…Сал бистрото поточене спря да ромоли. Юни, 1957...
сеп. 17, 2010
Мило дете! На твоя рожден ден, когато ти си толкова далече, аз пак се разнежих. Кой знае защо си мислех, че животът е направил от мене един по-твърд дядо. А то не било така. Понякога дори трудно скривам сълзите си. Сигурен съм, че един ден ще ме разбереш…Дядо Дане Февруари, 1995 г. УСМИВКА В СЪНЯ Мил спомен ме сети за твоя чист пъти стана по-светъл за мене денят.Аз винаги имам миг с мисъл за теб –и в лютата зима и в летния пек. Как тръпнеш от радост и нежна кат цвяте твоята младост в красивия свят!Ти празник очакваш с невинно сърце,в нощта го сънуваш с простряни ръце. Лъч прелестен пали плам в твойте очии сякаш ги гали – тъй топъл и чист.Бог често им праща усмивка в съняи радост искряща дарява в деня. Дойде ти чудесен в един зимен ден!И днес с мойта песен пак идваш при мен.Животът е кратък, забързан. Дори,когато сред мрака цял век той гори. Аз често се смайвам кога, ей така понявга забравям съдбата своя,която тъй лесно приемам сегакат ехо от песен и детска игра. Над чело кога засребреят косии есенно злато навред заблести –о, ти и тогава от цяло сърцеусмивка дарявай с открито лице!И нявга, когато аз сън ще съм вечти чуеш словата, дошли отдалеч,не ги отминавай о, мило дете,но всякога вярвай – за тебе са те! Февруари, 1995...
сеп. 17, 2010
Чер облак се понесе – настръхнал, мрачен, сив.В миг светна, гръм разтресепланинския масив. Дъжд рукна да заливагората – смърч и бори бързо в мрак се скриванебесният простор. В колибата тъмнее,а вън е буря веч.Тя клоните вършее –сече ги сякаш с меч. Внезапно силен блясъкгората осветли.В миг гръм и тътен с трясъкстар дънер повали. Но както и да вие, от ден да прави нощ,таз хала – поразияще свърши свойта мощ… Бесня, ала отмина.Пак слънцето изгря…И сякаш от Пиринагръм сетен проехтя. Юли, 1957...
сеп. 17, 2010
/На Лили/ Очите ми често се взиратв далечни, измамни звездии винаги сякаш намират,че близо, най-близо си ти! Аз виждам до теб как бледнеятфалшиви, студени слънца,какво от това, че белеесребро вече в твойта коса! И чувствам да грее в лицетоне само за миг светлина,която донася в сърцетожадуван покой, топлина! Септември, 1995...
сеп. 17, 2010
Кат остров сред безкрая –в небесни висоти,от твърд гранит изваян,един връх там стои. Забулен в късна есен,напролет – сред лъчи,където в свода ясенлетят, летят орли… А долу – под скалите,с прекрасен, чуден чар,надиплил е вълнителазурният "Грънчар". Ту нежен, тих, прозраченкат утринна роса,ту нявга див и мрачен,настръхнал във нощта… Аз помня го – прекрасен,разлял се сред скали,където в свода ясенлетят, летят орли!… Юли, 1957...
сеп. 17, 2010
Мили мои стари приятели! Пиша ви тези редове и си спомням за общите неволи, когато между нас и синевата на небето имаше решетки… Тогава, сякаш на шега, станах "бай Дано". Кръстници ми бяха Йордан Такев от Пловдивско и Дончо Атанасов от Хасковско. Така стана, може би поради това, че бях най-младия обитател на затвора. Нямах още навършени деветнадесет години. И друго, на мене също ми беше приятно, да ме наричат с това "име", което ми остана за цял живот… После "докараха" и други младежи – Иван и Христо от Чирпанско и Вълчо от Старозагорско. С тях бяхме отделени от другите затворници с цел "превъзпитание". Един от вас, зъболекарят от Ломския край – д-р Цветан Б. ни задяваше, че сме били "детска градина", което, като че ли, малко ни ядосваше, защото се смятахме за големи. Такива бяхме и за тъмничарите, особено като разбраха, че "превъзпитанието" няма да мине. За тях нямаше значение, дали затворникът пред тях е младеж с годините на собствения им син или е достолепен мъж, достигнал, дори подминал възрастта на техния баща. Дните се нижеха бавно. Предстояха ни дълги години в затвора… Още в следствената килия често в мислите ми се въртяха слова, които се опитвах да запомня. По-късно, в затвора ги записвах на листчета. Някои от тях успях да запазя до днес. Други попаднаха в бездънните хранилища на Държавна сигурност. С тази книжка искам да потърся мнозина, дори потомците на ония, които ни преследваха. Тъжно ми е, когато някои говорят, че днес малко се интересуват от трънливите пътеки, по които в ония години преминаха толкова много хора, отрекли с риск на свободата, дори живота си, една...
мар. 25, 2010
Мислите често ме връщат в дните между 1954 – 58 година в мрака на Староза-горския затвор. Тъжна беше тогава усмивката на мама, изливала сълзите си до тежките порти, преди да ме зърне само за броени минути зад решетките… Оттогава изминаха години. В нея бяха избледнели лицата на хората, наранили жестоко сърцето й, което никога не помисли за мъст, защото в него нямаше място за омраза… 1997 г. ОЧИТЕ НА МАМА Когатo звезди затрептят в небесатаи тръгне луната в безбрежната шир,сред мрака пак почват да чакат зоратадва светли прозореца в нощния мир. Те светят във тихата вечер, когатонезрими са толкова много неща,но не и очите на мама, коятосълзите си вече нe крие сега. Молитви към Бога тя шепне в тъмата и с вяра прогонва коварния страх,понякога плахо поглежда врататас надежда, припламнала в тихия мрак. Към нейната болка и тежка несретабезшумна кат сянка долита нощтаи сякаш съзира в килия проклетатъй рано прекършени млади крила. Тревога я дави – не мъст, не омраза,когато безсънните нощи брои,когато тя клетви от мъка не казва,а само в тих унес молитви шепти… В безкрайната вечер кат фар край моретодва бели прозореца светят навън.Загледани в Млечния път на небето, те… сякаш очи са – забравили сън. Август, 1956...
мар. 15, 2010
Сестрице, ти капчица радоствдъхни в наранени сърцаи сила от твоята младостс любов подари им сега! Влезни във тъмници проклети,където сред тягостен мракедничка надеждата светикат фар на отсрещния бряг. Търпение влей им в сърцата,в зловещите тюрми елаи дай им да срещнат зората,летяща на твойте крила! Септември, 1956 г....
Ние използваме бисквитки, за да гарантираме, че ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте доволни от него.Добре
